Случаен разговор в малките часове на нощта за висшето образование по журналистика в СУ (в ICQ)

Станислава (01.48 през нощта) :
нашия по кино ни даде да пишем "Сценарна заявка", представяш ли си?

Станислава (01:48 ) :
ужасно звучи

Станислава (01:48 ) :
все едно съм в соц-а

Симион (01:48 ) :
ами какво се чудиш, с тоя факултет и тези преподаватели

Симион (01:48 ) :
не си мърдала нито на метър от соца

Станислава (01:48 ) :
същото е, само термините са различни

Станислава (01:48 ) :
леле, вярно съм в соц-а

Станислава (01:48 ) :
добре, че ми отваряш очите

---------------------------------------------------------------------------------

Други признаци, че комунизмът все още е в СУ:

- Няма конкуренция между преподавателите. Студентите искат при един, обаче в програмата им от сто години е заложен друг.
Резултатът - полупразни зали при нежелания учител, докато младият чака някой от старите да умре, за да се издигне до нещо повече от главен асистент (което пак е невъзможно, защото комунистите не умират )

- Повечето са чували за неща като и-мейл, но все още не е дошло времето за неговата употреба.
Резултатът - в точно определен ден и час носите написаните текстове в кабинета на въпросния човек. И-мейлът чака своя звезден миг, караме го да се чувства непотребен

- Учебните програми и планове се разпространяват апокрифно, от ръка на ръка се преснимат, защото няма такова нещо като сайт, на който да се качва информация.
Резултатът - караме информацията да се чувства безполезна! (това във факултет, в който информацията трябва да е най-важното. Как после да обясниш на студентите какво е информация и колко е важна тя?)

- Учебните планове никой не счита, че трябва да се осъвременяват. В епохата на информационното общество се борави със статична информация. В същото време усещате как покрай вас всичко тече с бясна скорост, а вие се чувствате като бавно развиващ се, като човек не на мястото си.

Добре че има хора, като Никoлай Чавдаров и Нели Огнянова, да предотвратят опита ви за самоубийство или отказа ви от журналистиката, защото са ви светнали за модерните аспекти на професията и са осъзнали силата и скоростта на информацията.
Резултатът - има малка вероятност да не се самоубиете (ментално) от отчаяние, че това представлява мястото, за което сте мечтали в наивните си детски години

---------------------------------------------------------------------------------

Ама и ние, като децата, само искаме, без нищо да даваме от себе си... Всъщност "ние" е силно казано. Ако щете вярвайте, но студентите наистина почти нищо не изискват от образователните институции. Дипломите са им достатъчни, без значение, че хартийката сама по себе си не означава нищо.
----------------------------------------------------------------------------------

Под статията в http://nabludatel.info има интересен коментар и на преподавател от факултета по журналистика

-----------------------------------------------------------------------------------
При вас усеща ли се комунизъм или нещо подобно?

Можете да оставите коментар и в блога. Не изисква регистрация.
Чете се в Блогосферата на "Дневник" и Мегафона на "Капитал"


.

alhimik, в много отношения той не си е тръгвал и от по-голямата част от българските медии... поне до момента. И още нещо - това което си написал за твоя факултет може да се отнесе и до много други. Още повече, че проблемът с интернет и неизползването на модерните технологии, които днес са необходимост, а не екстра, е един от основните в СУ. Не е истина до каква степен ще се облекчи работата на администраторите, ако информацията се разпространява в интернет. Просто явно няма стимул...

Че се прееба - прееба се, но по други причини...
Иначе и аз съм седесарче...

И аз искам да започнат да се изполват повече модерните технологии в СУ,обаче...

Мангизите са малко, баце, а и нещата не се пазят - виж само кенефите, пък се и краде....

Стига плюли по тоя комунизъм бре! Да е бил нещо чак толкова лошо, сега почитаемите ни родители трябваше да са скотове някакви.

Оставете историята на мира, има си достатъчно хора да я ръчкат...

А относно ретроградността на доста неща в СУ... Това е положението, дето вика Бъгс Бъни. Някой ден всичко ще е окей, но не точно днес

Не, комунизмът няма да го оставим на мира. Никога. Защото майка ми години наред е плащала ергенски данък, задето не била родила от някой тъп партиен секретар, заради това, че не била намерила подходящ човек. А когато го намерила, се оказало, че трябва да се омъжи за него, само за да не бъда аз заклеймена с "баща - неизвестен". Какво значи неизвестен? Да оставя комунизма ли? Никога.
Защото днес ме е страх да си нося кръстчето на врата, когато ходя на лекции при една достолепна дама - тя ми гледа на революция, от думичките й дори прозира меланхолията по соц. времето. А ние искаме да учим и старата теория, и еволюцията на предмета, а и да се занимаваме с нови методи на изследване. Какво се получава? Почти празна аудитория, в която спят 5-6 студента и един преподавател, който всеки момент би скочил, ако някой се осмели да попита за нещо, което е пропуснал да напише.
Аз искам да не ми променят заглавието на курсовата работа, само защото то съдържа термини, идващи отвъд Атлантика. А после да се чудя как да пиша върху вече променена от преподавателя тема.
Аз искам спортът да не ми е задължителен като по комунистическо време, не за друго, а защото съм над 18 и смятам мога сама да преценя дали искам да спортувам. Това не е училище. Не искам заради това да правя някакви глупави присъствия. Нека има оценки, нека има кредити за спорт, но нека от него не зависи моята заверка. Аз не искам да се изкарвам болна и да си вадя медицинско, за да не ходя на спорт.
Аз искам да правя курсовите си работи интерактивно - да дам 10 листа хартиен материал на преподавателя и 1 диск с презентации, с подходящи документални филми или други материали.
Аз не искам да бъда задължена да чета книгата на един преподавател, за да мога да си изкарам междинното контролно. Аз не искам същия този преподавател да хвали собствената си книга на всички възможни лекции. Искам аз да преценявам дали тази книга ми харесва и дали ми е полезна за практическа работа по-натам.
Аз искам да използвам базата на факултета ( библиотека, мултимедийни кабинети...), когато си поискам, с единствените условия, че това ще е в работно време, че ще пазя инвентара и няма да вкарвам външни условия!
Искам администрацията да не ми крещи всеки път, когато имам нужда от някакво разяснение по даден административен въпрос/проблем.
Когато всичко, което искам стане реалност, тогава ще знам, че комунизмът лека-полека започва да си отива.

А ако много искам, простете ми, ще си платя двойно.

...аз бих платила и тройно... и искам да го плащам на държавен университет; и искам именно той да ми дава тези възможности. Искам да знам, че тая държава най-накрая върви напред. Именно тя трябва да остави миналото най-накрая.

Оставям горния постинг без коментар.

... и турското робство... и византийското..... и римското.... и.....

това е безхаберие не е комунизъм или както ще да го наричате. пълно безхаберие. не само в журналистиката е така

Абе, Симо, как пък веднъж не ти мина през ума, че може, ама само евентуално, ей така, случайно и просто така, да не си прав. И да не си последна инстанция.
Бачкай си там, където ти плащат, вземи да се появиш за сесията (пак само евентуално) и остави "комунизмът" да си цъфти. Толкова поразии направихте с вашите писания, че вече думи нямам - големите капацитети. (на бас, че ще го цитират в някой отговор)

П.С. Да не говорим, че "старите" преподаватели са си на мястото (или поне 80% от тях). Да не би да искаш да ми кажеш, че Стилия трябва да замести Петев? Вицът е добър, ама... айде нема нужда. Навсякъде има недоразумения и те не се определят от пол или възраст.

* Боби, помниш ли какво ти казах днес по темата? Е, аз съм врачка.

Брей ще се изтепате за глупости ...