Мен ме ме е било страх, какви са тези истерии с тези кандидатствания не разбирам !!! Кво толкова има да се шашкате

пламка, много се депресирах, сериозно
тез последните 4 изречения бяха мн сдухващи...

аз сега вместо да чета каламбурите на Яворов си губя времето в мрънкане по форумите ; ако се издъня това лято ще повторя случилото се преди месеци, когато благодарение на 100%-вата ми увереност, че ще ме скъсат на кормуване...ме скъсаха!
ако не си повярваме и проверяващите няма да ни повярват, а като кажем на родата "еми...не се получи" ще ти кажат "горе главата", а вътрешно ще си викат "бахти неудачника" или "горкото дете" - и двете са гадни, нали:?

Аз страх нямам Има леко притеснени, че е вЪзможно да се изложа, но сЪм убеден, че ако мина литературата с добра оценка сЪм вЪтре в системата и ще я почвам от вЪтре да я нища
Сега му е момента и сега ще вляза - най-вероятно това, което искам. Просто трябва да стане и има достатЪчно време за да се подготвя за да стане...пЪк после ще му мислим като сме У системата

Ама вие заради кого ще кандидатствате бе,хора-заради себе си или заради някой друг?Нали това си е ВАШИЯ живот?Ми,оправяйте се !

Не е съвсем така...Родителите понякога преживяват по-тежко и емоционално провалите/успехите на децата си. Мен ме беше страх да не се проваля напълно, щото мама е на 60, представи си да беше получила инфаркт от притеснение? Никога нямаше да си го простя!

Провалът на изпит, за които се готвиш едва ли не откакто си влязал в гимназията действа доста гадно, но и... отрезвяващо, да кажем:) Въпросът е след това да се изправиш и да тръгнеш пак:)

Ти знаеш по-добре,но аз мисля,че всяка майка би разбрала детето си в труден момент и по-скоро би се мобилизирала да предпази неговата психика,отколкото да съсипе своята,та нали в следващия труден момент то пак ще има нужда от нея!
Принципно смятам,че не трябва да сме максималисти-ако не за друго,поне да си спестим разочарованията.В крайна сметка,тия дето са влязли от втори или трети(или повече!)път едва ли са по-лошо качество хора.

Разбира се, че не са! Особено като се знае принципът на проверяване на теми...лошо да му стане на човек. Аз още се чудя как не ме скъсаха на нито един от изпитите. Но 4-ката е МНОГО кофти оценка. По-добре 3.00, отколкото 4.49, примерно.

И зашо?

Защото според мен така наистина знаеш, че си се провалил, а при 4.49 се чудиш дали ти си виновен или системата те е прецакала.
Мен също ме е страх - от части заради приятелите и семейството, но най-вече заради мен самата. Влагам много емоция и жертвам много от личния си живот заради кандидатстването и искам да си струва.

айде моля без поучения
студентските изпити са мн по-малък зор от наште - всеки ще ти го каже това!
за другото си прав, родителите действително могат да са доста ограничени и едва ли не да те сметнат за некадърник само щото са те скъсали на някъв си изпит

Абе френдове, само внимавайте от толкоз много мечти и терзания да влезете в СУ, не се окаже самото то разочорованието.
Щото накрая нищо чудно...
В смисъл аз не си го представях точно така миналата година......
Така че внимавайте, щото може да се окаже, че положението не хич розавко, както изглежда.....


КЪСМЕТ

човек не трябва да се притеснява дали ще разочарова другите...важно е това което ти искаш
ако се проваля на изпитите например родителите ми ще се разочароват ама само аз ще си знам какво ми е ...
определено незнам какво ще правя