|
здравейте! ъъъ... тя тази тема е доста стара, но искам просто да споделя малко горчив опит, защото още не мога да се начудя що за ВУЗ е СУ, че го водят най-реномирания в страната... аз съм студентка в първи курс, специалност Китаистика. в момента съм бременна в деветия месец, всеки момент очаквам да започне раждането. въпреки състоянието си почти не съм отсъствала от занятия през семестъра, мъкнала съм си корема и в най-големите студове и съм учила наравно с всички. единственото, което направих по-различно от колегите си, беше, че изтеглих два от изпитите съвсем в началото на сесията, защото иначе се падаха едва седмица преди термина ми. е, взех 3 изпита за две седмици, на двата имам отличен, на последния - петица, тука домочадието се гордее с мене и т.н. и тръгна Мила да се интересува за стипендия, забележете, по успех, не социална. не знам кога излизат бройките стипендии по факултети, но се очертава да е в момент, когато няма да съм в състояние да вися по опашки за подаване на документи. питах прочутата инспектор Тодорина от ЦИЕК и отговорът включваше твърде много "мисля" и "май", за да го приема за задоволителен, затова звъннах на няколко телефона - в отдел "Студенти" и на две места във ФКНФ, щях да звъня и в "студентската канцелария" (каквото и да е това), но не ми дадоха телефона, защото и без това нямало да ми вдигнат, защото били в ремонт. съответно две телефонистки (съдя за длъжността по компетентността им) буквално ми затвориха телефона, когато зададох въпроса си. все едно не им казах, че съм бременна, а че се дрогирам. не знам дали ми беше преувеличена реакцията. не съм от София и няма как сега с мъжа ми да се разтичаме по нотариуси, за да му подпиша пълномощно да движи нещата от мое име, затова ми беше важно да разбера процедурата. просто останах без думи. майчинските, които ми се полагат, са минималните (точно като на ромките), защото не ми стигат 2-3 месеца стаж според последната поправка в наредбата. и как да имам, като приоритетът ми в живота досега е бил ученето и съм работила без договор при приятели и познати. мътят ни главите, че сме каймакът на родината и не знам си какво още, а всъщност сме наравно с утайката. не искам много, а само това, което заслужавам според правилника на СУ. или май бъркам...
_________________ you all stare but you'll never see there's something in you i despise
|