Голям ли си, когато искаш да си малък, щом когато си малък - искаш да си голям?
(или цял живот бягаш от отговорността да бъдеш такъв, какъвто си, какъвто и да си ти?)

Съгласна съм с твърдението, но имам друго обяснение.
Когато си в определено състояние /малък си/, виждаш само отрицателните му страни, и ето защо искаш да се прехвърлиш в друго /да си голям/, защото то ти се струва привлекателно с положителните си страни. Когато вече осъществиш желанието си /да станеш голям/ си разочарован от сбъдването на мечтата си , от една страна, и осъзнаваш, че предимствата й не могат да се сравнят с тези на предишното ти състояние, които ти обаче не си осъзнавал.

Напълно съм съгласна Всички деца искат да са големи, най-често, за да не може мама и тате да ги пращат след Сънчо в леглото
А големите искат да са малки, защото е най-лесно правиш каквото ти кажат без да ти се налага ти да му мислиш

обобщение:
човек винаги иска това, което няма, и никога не оценява това, което има.

AOI

Така си е

Не трябваше да пиеш тея хапчета, Силвио!

Искам като Алиса - като изпия едното да ставам малка, а като искам да стана отново голяма да изпия другото...
И никой тук не отговори на въпроса ми, всички си хванаха за думата "искам". От известно време ми прави впечатление, че тази дума е по-използвана от всички псувни взети заедно...
Та... Втори опит:
Голям ли си, когато искаш да си малък, щом когато си малък - искаш да си голям?
(или цял живот бягаш от отговорността да бъдеш такъв, какъвто си, какъвто и да си ти?)

Есе ли имаш да пишеш?

Не. Просто обичам да задавам глупави въпроси
Чудя се, кога точно спрях да искам да бъда голяма и почнах да мечтая да бъда отново дете...

Когато тръгна да кандидатстваш!

Началото е по-лесно от всеки край...
Когато си малък, не мислиш за край, тогава има само начала... Без последствия, когато не искаш нещо - просто започваш отначало, без да слагаш точки...

хммм въпросът,който авторката повдигна се крие във всички ни.......проблемът е,че малките се заслепяват със свободата на възрастните да правят каквото си искат,когато си искат,а вече порасналите мечтаят за детството,защото тогава не те вълнуват важни неща и нямаш грижи.......има го и момента на паника,че годините летят и ще остареят още по-бързо...И аз като малка исках да порасна и сега искам да съм по-малка.....абе мисля ,че да си на 18 е перфектно-тамън на границата

И аз се радвах на рождените ми дни до 16 -тия.... После ме налягаха тъжни мисли- както казаха по-горе...Някак си се плашиш, че толкова бързо идват отговорностите, а ти не се чувстваш пораснал... Как ми се ще да съм по-малка...

След като децата са нещастни, че не могат да правят всичко "като големите", а големите страдат, че никога вече няма да бъдат деца, възрастта коефициент на неудоволетвореност ли се явява
Мноого неща имаме още да правим, поне аз, и изпитвам ужас при мисълта, че няма да ми стигне времето... Ако като бях малка бях мислела повече за някои неща... Еееех...
Какви мисли ме тревожат в епицентъра на безгрижието- 42б