Тъй и тъй стана дума за чатърска/форумна любов - какво смятате за връзките от разстояние? Могат ли да издържат на това напрежение, заслужава ли си ? Имам предвид да се виждаш с любимата 2-3 пъти месечно ( ако и толкова сколасаш)

Може, с бившата изкарахме 8 месеца като се виждахме за по седмица максимум на месец, в останалото време бяхме на разстояние 400км. Не е леко, но си има и плюсовете - не си омръзвате и ако се видите за пръв път след 40 дни примерно разделени, чувствата (и не само те ) са неповторими. И все пак съмнявам се втори път да се захвана с подобно нещо

Никога не ми се е случвало, но не мога да си представя, че човека когото обичам ще мога да го виждам само 2-3 пъти месечно. Това ми се струва абсурдно. Хора, как сте издържали? Вие заслужавате златни медали за издържливост. Не мога да повярвам!

А питай него. Аз там съм се пренесла За тоя месец съм била общо 7 дни в София Но сега като си иде той на Габрово, аз в София , просто не ми се мисли... Ще стискаме зъбки,просто. Много силно!

А-ааааа, значи до сега не си имала проблеми. Но трябва да разкажеш какво е положението след 1 месец, тогава ще се разбере как ти се отразяват тези далечни връзки. Стискам ти палци!

Благодаря, ще имам нужда

Е замисли се ако наистина те е грижа за някого, мисълта да си с него само няколко дни в месеца е по-приемлива от тази изобщо да не го виждаш...до един момент поне е така. При всички случаи не възприемам тези 8 месеца като изгубено време.

не мисля че си заслужава

Абе не знам, обаче тоя дето е измислил
дистанционното е голям пич

Според мене много зависи от това дали връзката е "либерална",демек дали са позволени изневерите.Ако са позволени(или добре прикрити )-защо не,малко разнообразие все пак.Но ако единият или и двамата са ревниви става досадно и рано или късно(по-скоро рано) идилията отива по дяволите.А и бензинът много поскъпна

Хм. Аз съм много ревнива, а той много отдаден... А и аз съм склонна към изневяра. Но имайки предвид,че едва ли някога ще срещна нещо по-добро от него, ще стискам зъбки и ще си го искам, дори на безумното разстояние. Мога ли да помисля за друг,когато той събира в себе си всичко, което някога съм искала от мъж? Макар и не до мен, той ще е в мен, в сърцето ми ...

Точно, защото ще ме е грижа за този човек няма да мога да преживея факта, че няма да го виждам постоянно, че няма да бъде с мен. Аз ще направя всичко възможно да променя нещата. Не казвам, че ще успея. Но не мога да си представя, че човекът когото обичам няма да може да споделя с мен ежедневието. Искам да кажа, че това ми се струва безкрайно ужасно. Не зная как бих го преживяла, представа си нямам

Трудно е, но си струва. Склонен съм да изминавам 150км дотам и още толкова обратно за 5-6 часа заедно. И това най-често веднъж седмично. Понякога оставам там за 2-3 дена, но не мога винаги.
Най-трудното е когато трябва да тръгвам и знам, че няма да се видим с дни...


Но от друга страна през времето, когато не сте заедно можете да поддържате някакъв контакт чрез интернет. Вярно, далеч е от истиснкото усещане, но я си представете, че и това го нямаше...

Вярно е и това, че по-трудно ще си омръзнат двама души така.

Наскоро си говорихме на подобна тема с един приятел и той каза, че не би издържал да е толкова далеч от половинката си и затова не би и тръгнал с момиче, което не пребивава в София.
Хора - различни, мнения - всякакви.

Миналата година се запознах с едно момиче на морето.. тръгнахме, около 3-4 месеца поддържахме връзка от разтояние, дойде до София и казах, че просто смисъл от такава връзка няма.. - та наистина не виждам смисъл от такива взаимотношения.

не ми се е случвало и мисля, че не бих могла да поддържам такава връзка