И двата варианта (когато имат вяра в теб или обратното) са лоши...Но пък ще е най зле ако въобще не им пука...

Явно аз съм най-добре - нашите нямат болни родителски амбиции, но същевременно държат на мен и ме подкрепят. Хубавото е, че се интересуват...мама повече де..., но не ми се бъркат в линията на учене. Аз си следвам някакъв мой си action план и те не възразяват.

ами, въпреки че правото не е това, което искам дълбоко в себе си, аз все пак го искам и ще го постигна а и съм човек, който лесно се приспособява и успява да намери интересното и хубавото във всяко едно нещо, така че мисля, че няма да имам проблем вляза ли право и няма да му се отдам по-малко, отколкото бих се отдала на театъра... надявам се

Ех, да ти имам оптимизма...

и аз
да ти кажа това точно няма да успея да го открия
е не... и аз се надявам, но едва ли ще успея... все пак винаги ще има нещо пред него
(иначе започва да прилича на "лисицата и гроздето"

И пак да пожелая успех на всички!!! Мислете си, че за хората, които познавате, и за хората, с които си пишете тук, винаги ще има места и ще разберете, че съвсем искрено може да пожелаете на всички успех (поне при мен беше така)

Това ми хареса! Подкрепям напълно.

Иначе по темата.
Разочарованието е част от живота и съпътства дори най-силните, то е нещо човешко. Напълно нормално е след неуспех да го изпитваш. Мен например миналата година на 1во класиране не ме приеха това, което исках (най-много). Аз и преди да видя резултатите бях наясно, че вероятността да вляза конкретната специалност е минимална, но все пак, друго е да видиш, че не са те приели черно на бяло. Та, тогава, ясно си го спомням този ден, 7 август 2006, мисля, че дълго ще го помня. Тогава бях много разочарован. Тя и ситуацията при мен беше една объркана, но както и да е, просто бях разочарован. Няколко часа мислих дали да се запиша това, което ме бяха приели или да чакам второ класиране. В крайна сметка като премислих нещата, стигнах до извода, че нищо не мога да променя, подадох за второ класиране и сам успях да убедя себе си, че специалността, която уча в момента ми харесва. И това е наистина така. В продължение на няколко месеца имах огромното желание да уча Скандинавистика, а в момента уча Информатика - коренно различно, нали?! Но съм доволен. Има моменти, в които си мисля какво би било иначе, но действителността е по-важна. Разочарования има, но те трябва да бъдат преодолявани. Мисля, че всеки от вас може да намери сили да преодолее разочарованието. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Колкото по-бързо успеете да погледнете на това, което имате от добрата страна, толкова по-голям е вашият шанс.
Освен да ви пожелая успех, друго не мога да направя. А, всъщност мога, мога да ви посъветвам никога да не се отчайвате, никога!

Подкрепям Седрик на 100%!Ама как ще се отчайваме,та ние просто кандидатстваме за университетско образование,не да се родим отново в друг свят или от друга каста!Важно е, според мен,човек да даде всичко от себе си,за да е в комфорт със съвестта си,за да не се упреква,че сам се е прецакал.Е,останалото е късмет,съдба,карма или каквото там го наречете,но във всеки случай ,не и болка за умиране.Твърдо вярвам,че всяко усилие си заслужава,така че и от мен -смело напред!

След тези наистина много хубави и със сигурност искрени думи,ще се включа и аз! Искам само да добавя,че човек е нищо без мечтите си!В крайна сметка ,винаги трябва да правим това,което смятаме за правилно и да се влияем само от собтсвените си цели и амбиции.Защото (според мен) няма нищо по-лошо от това да робуваш на чужди мечти... вярвайте в себе си,мечтайте и се борете,защото мечтите са топлината в човешкия живот,а постигането им-най-прекрасното и удовлетворяващо нещо на света!

Не се сдържах да попитам- За какъв дявол ще кандидатстваш право, след като явно има нещо, което искаш повече?!

Като се замисли човек май артистичен и работещ юрист е по-приемливо от безработен (макар и талантлив) артист- малко цинично и комерсиално може да прозвучи,но такъв е светът,в който живеем- материалистичен. Иначе това с мечтите много ме изкефи!Обаче ако се разминеш с тях,какво става?То май това всъщност беше темата.Въпросът,според мен ,е да сме готови да реагираме адекватно и философски.Хайде пак успех и по...вечко късметец!

хах мене дрътите мн ме тормозят особенно майчете се ми вика " Ти защо пак не учиш само се размотоаващ на изпита като те скъсат и не те приемат никъде ..ууу и за БСУ нема да ти платя семестъра и ще трябва да бачкаш като работниците от строежа "

А па бащами направо ме разбива от както съм почнал да ходя на даскало се ми вика че Овчар съм щял да стана

ХУбу че поне не им се връзвам на глупостите

Знаеш ли аз какво ще ти кажа.....никой на този свят не е длъжен по никакъв начин да плаща данък обществено мнение...няма значение по една или друга причина...и аз както много от "човешките същества" съм разочаровала както себе си така и тези около мен...но когато има хора да влязат в положение разбират че всъшност не вичко в тоя живот е критика и завист....надали има някой който не се е дънил по една или друга причина....така че спокойно един умен човек е казал..."Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си"......

защото не виждам перспектива в театъра в България а съвременната ситуация е такава, че човек трябва да преценява нещата трезво, ако иска да живее нормално:) смятам, че юридическото образование има много по-голям шанс да ми осигури нормален живот, отколкото театъра