Дълго се чудех в кой подфорум да отворя тази дискусия, но в крайна сметка така и не открих по-подходящо място. Макар че ми се иска да се получи по-сериозна дискусия по въпроса. За какво става въпрос?
Годината е 1876, август - няколко месеца след Априлското въстание. Вероятно повечето от вас са запознати с подкрепата, която оказва Виктор Юго, най-вече чрез страстните си репортажи за проблемите на Балканите. Има обаче нещо интересно, което буди недоумение. В цялата си статия той не споменава никъде името на България, а пише "Сърбия". Ето и самата статия:

За Сърбия
Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват. Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един - целият свят. Правителствата виждат ли го? Не.
Съществува нещо, което стои над народите, това са правителствата. В известни моменти блесва противоречието: цивилизацията е у народите, а варварщината у управниците. Желана ли е тази варварщина? Не! Тя е, чисто и просто, професионална. Това, което човешкият род го знае, правителствата го игнорират. То произтича от обстоятелството, че правителствата гледат само през призмата на късометражните държавни интереси, а човечеството гледа с други очи - с очите на своята съвест.
Ще учудим европейските правителства, като им известим следната новина: че престъпленията си остават престъпления, че още по-малко е позволено на едно правителство да убива, отколкото е позволено на един човек, че Европа е солидарна, че всичко, което се върши от Европа, се прави от Европа, че ако съществува някое правителство-звяр, с него трябва да се постъпва както със зверовете, че в настоящата минута, съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, наречен Балак*, например, от девет хиляди само за няколко часа са спаднали на хиляда и триста, че гробищата са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да бъдат погребани там, така че мъртвите си отмъщават на живите, като им изпращат - и това е напълно заслужено! - чумата. Ние известяваме на европейските правителства следното: разпарят утробите на бременните жени, за да убият в тях плода; че на площадите има струпани камари от скелети на жени с разпрани кореми, че кучетата глождят по улиците черепите на изнасилени моми, че всичко това е ужасно и че е достатъчен един жест от страна на европейските правителства, за да бъде прекратено и че диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и че цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат, са грозни.
Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.
Правителствата мънкат някакъв отговор. Те и друг път са мънкали. Те казват: Вие преувеличавате!
Да, преувеличаваме. Балак** не е бил опустошен само за няколко часа, а за няколко дни. Кадваме, че има вече изгорени двеста села, а те са само деветдесет и девет. Онова, което някои наричат чума, е всъщност тифус. Всички жени не са били изнасилени, всичките момичета не са били продадени, някои са се отървали. Някои затворници са били скопени, но нали са им отрязали и главите, това намалява престъплението. Децата, за които се говори, че са били подхвърляни от пика на пика, са били всъщност нанизвани на щикове. Там, където е имало само един заклан, ние сме слагали двама. Ние сме удвоявали числото и пр., и пр.
И после, защо този народ се е разбунтувал? Защо това стадо от хора не се остави да се разпореждат с него, както със стадо от добитък? Защо?... и пр.
Тоя начин на оправдание увеличава ужаса. Няма нищо по-мизерно от това да се пазарим с общественото недоволство. Ако смекчаваме престъпленията, ние ги отегчаваме. Това значи хитростта да се постави в услуга на варварщината. Това значи Византия да прости на Цариград.
Да назовем нещата с истинските им имена. Да се убие някой човек в някой лес, наречен Бондийски или Черни лес, се счита за престъпление. Но да се убие един народ в някой друг лес, който се нарича дипломация, е също престъпление.
Само че по-голямо. Това е всичко.
Нима престъплението става по-малко, ако е огромно? Уви! Това е в действителност стар исторически закон. Убийте шест души, вие сте Тропман. Убийте шестстотин хиляди, вие сте Цезар. Приема се само онова, което е чудовищно. Доказателства: Вартоломеевата нощ биде благословена от Рим, Драгонадите бяха възпети от Босюе; 2 декември бе поздравен от Европа.
Но време е новият закон да замести стария. Колкото и да е тъмна нощта, трябва най-сетне да се зазори.
Да, нощта е тъмна. Призраците възкръсват. После Силабуса, ето ви корана. Библиите се побратимяват, жонгамос декстра. Зад Светия престол се извишава Високата порта. Имаме право да избираме нашите тъмнини. И виждайки, че Рим ни налагаше Средновековието, султанът сметна, че и той трябва да ни наложи своето Средновековие.
Оттам и работите, които стават в Сърбия.
Къде ще се спрат?
Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация?
Време е цивилизацията да удари тържеството на масата и да каже: Стига!
Ние, народите, заповядваме на правителствата да сложат край на престъпленията.
Но нам се казва: Вие забравяте, че има «въпроси». Да се убие един човек е престъпление, да се убие един народ е само «въпрос»: Русия има Константинопол, Англия има Индия, Франция има Прусия, Прусия има Франция.
Ние отговаряме:
Човечеството също има своя въпрос и той е по-голям от въпроса за Индия, Англия и Русия. Това е въпросът за малкото дете в утробата на майката.
Нека заместим политическите въпроси с въпроса за човека.
Цялото бъдеще е заложено в това.
Да се знае: каквото и да правим, бъдещето ще дойде. Всичко му служи, дори и престъпленията. Страшни служители!
Онова, което става в Сърбия, доказва необходимостта от Европейски съединени щати. Разединените правителства трябва да бъдат заместени от обединените народи. Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Да обуздаем фанатизма и деспотизма. Да строшим меча роб на предразсъдъците и на овластените догми. Край на войните, на убийствата, на кланетата. Свободна мисъл, свободна търговия, братство. Нима е толкова трудно да се постигне мир? Република Европа, континентална федерация - нямаме вече друг политически избор. Разумът е убеден в това, събитията го потвърждават. По свой начин и защото е ужасна, диващината става свидетел на цивилизацията. Напредъкът носи подписа на Ахмед Паша. Жестокостите, извършени в Сърбия, не оставят вече никакво съмнение, че Европа има нуда от една европейска народност, от едно-единствено правителство, от едно широко братско посредничество, демокрацията да живее в мир, всичките братски народи да имат за център Париж, т.е. свободата да стане столица на светлината. С една дума, Съединени европейски щати. Това е целта, това е желаният пристан. Вчера това беше само истина, днес благодарение на зверствата в Сърбия, то е повече от очебийно. Убийците идват на помощ на философите. Това е доказано от разума, ето че го доказват и изродите.
Тигрите влекат бога, наречен бъдеще.

Париж, 29 август 1876 г.»


Не е необходимо да препрочетем статията на Виктор Юго, за да си дадем сметка колко този човек е бил запален от европейската идея. И можем ли да останем безразлични пред повика му за братство и справедливост, пред бунта му срещу зверствата над невинните?
Само няколко дни, след като публикува статията си в защита на българите, Виктор Юго се връща отново на същия въпрос. И отново говори за «Сърбия». Така на 10 септември 1876 г. той изпраща кратко писмо до председателя на конгреса на мира в Женева, в което пише между другото:

«Драги мой и скъпи президенте, Конгресът на мира продължава своята дейност и той е на прав път. Франция е осакатена. Сърбия е измъчена, цивилизацията се възмущава и протестите на Конгреса на мира са необходими...»

Значи, отново става дума за Сърбия. А в действителност унижена и измъчена продължаваше да бъде България.
Дошъл е моментът да си поставим въпроса: защо Виктор Юго не споменава никога името на България, която нарича "Сърбия"? И защо българските историци избягват да признаят този факт и не го споменават в писанията си?
Поставих този въпрос на някои български историци. Отговориха ми, че знаели точното съдържание на споменатия текст , но предпочитали да не споменават тази грешка на Юго. Понеже, смятат те, било по-добре да се остави легендата да следва своя ход.
Но това не е добрият начин на писане. Когато цитира Сърбия, Виктор Юго мисли за България, това е неоспоримо. Всичко в статията му го потвърждава: изброяването на ужасите, името на Батак, който той нарича «Балак», жените с разпраните кореми и обезглавените деца... Ужасните факти, които Юго описва, са се случили в България, не в Сърбия. Събитията в Сърбия ще започнат едва след публикуването на статията му, именно през есента на 1876 г. И ще бъдат различни.
1876 година беше «година на българите!
Тогава - защо? Защо Виктор Юго не споменава никога името на България и говори винаги за Сърбия? Дали поради някаква грешка на езика, както мислят някои? Дали поради лично предпочитание към сърбите? Или поради някаква друга причина, която ни убягва?

Още в началото трябва да подчертаем, че не може да става въпрос за печатна грешка. Името Сърбия се среща пет пъти в цитираната статия и един път в писмото до Конгреса на мира. Заедно с много други тези документи на писателя са били издадени по-късно в серия книги под общото заглавие "Дела и думи". Още приживе на Виктор Юго. Следователно, ако е имало грешка, той щеше да я поправи.
Вероятната причина за тази конфузия на писателя лежи може би във факта, че на времето Сърбия беше вече автономна държава, докато България беше само географска област, чиито връзки с миналото оставаха за много хора малко познати, или дори съвсем непознати. Или пък Юго смяташе, че християнските народи на Балканите са много разпокъсани и настроени едни срещу други и че е крайно време да се обединят под скиптъра на една държава, преди да получат независимост?

Очевидно е, че става дума за България. По това време Сърбия е автономна област и вътре в нея няма турско военно присъствие. Нашите историци са останали верни на каузата да се раздуват митове и да се потулват неудобни въпроси. Във всички балкански страни положението е същото, като първенството в дрънкането на безумици еднолично и безапелационно държат "македонските историци".

И на мен ми е много интересно защо Юго говори за Сърбия, а не за България. Ама кой може да ми отговори?

Сигурно си спомняте, че през юни 1876 г. има кратка сръбско-турска война, в която империята съсипва за дни армията на сърбите. Във връзка с нея също се надига европейското обществено мнение, руският император се среща с австро-унгарския в Райхщад и там сключват едно споразумение, дето всички още го дават като пример за коварство, двуличие и простотия....
Иначе и В.Юго си е французин, и Балканите му са далече, тъмни и неразбираеми, като за повечето европейци!

Именно де - зверствата, за които говори няма как да имат нещо общо със Сръбско-турската война.

На това, което прави В. Юго, историците му казват научно "контаминация на извора" - демек убълкал се човекът, макар и В. Юго!

според мен той е възприемал (и явно не само той) българските земи като неосвободени сръбски... вероятно е слагал под общ знаменател повечето славяни на полуострова. защо - ами защото сръбския национализъм се е появил преди българския и в него са залегнали идеите, че българите не могат да имат собствена държава (не са способни да се управляват сами) и затова трябва да бъдат включени в новоосвободената сръбска държава... и Юго е подведен именно от тези идеи...

да ама тая статия е от 1876! нямаше да ме учуди ни най малко, ако беше писана тридесетина години по-рано, написаното по-горе щеше да е в пълна сила, но през 76 година нещата са били вече различни! тази "грешка" ме озадачава

И смяташ, че обяснението се изчерпва до израза "тапо копеуе"?

съжалявам Жокер, но горния пост е над интелектуалните ми способности... не разбирам
бтв бих се учудил ако някой се съгласи с мнението ми

Е, пак за объркване става въпрос...
Впрочем, какво издание ползва ДобреФФ, защото често отговорът се крие и в това, кой е издал текста... или кой е платил престоя в Женева... ей такива работи!

да, не беше зле да започнем с тоя въпрос