|
Ами да си кажа и аз... наистина се получи мач. Добра игра и един познат обрат. Продължението беше веселба. Но за мен този следобед беше тъжен. Седмица преди турнира, при един вече изяснен титулярен състав, отказа на Роската да играе ни върна на нулата. Не мога да не го кажа - днес аз видях началото на края на този отбор. Дано не съм прав, но мисля че ако не се вземат мерки дните на отбора са преброени. Защото щом Росен може просто да си тръгне по средата на мач, нещо, което не бих си помислил до днес, просто не знам кой може да е следващия. Приемам това като мой провал като капитан днес. Просто не знам какво ни чака на турнира който идва само след седмица.
От мачовете, които сме играли досега си изградих някаква представа как стоят нещата в отбора. Защитата е слабото ни място. Когато защитата играе добре, мога без да се замисля да кажа, че сме неудържими. На гърба си са го изпитвали всичките ни противници. Когато обаче защитата се пропука, мача за нас приключва. И точно в тази защита, от която зависи толкова много, няма абсолютно никаква конкуренция. Камен и Ицо са двамата титулярни защитници, които във всеки мач с играта си ме карат да се чувствам горд, че съм в отбора. Много често обаче те двамата остават сами срещу двама или трима, понякога и четирима противника. И тогава дори и те са безсилни. Камен също така е един отличен вратар, но тъй като е много стабилен защитник, решихме да не пази той, а другия ни вратар - Росен. Всички които са играли срещу нас го познават - голям вратар и истински спортсмен. Честно казано не знам защо си тръгна днес - дали защото търси причината за обратите в себе си, или защото е обиден на отбора за несериозната игра. Ако не промени решението си до турнира, на вратата ще застане Камен. Това ще остави дупка в средата на отбраната ни, която ще трябва да запълни някой от другите двама защитници в отбора - Сашо и Крис. Те обаче рядко имат възможност да играят. Сашо е играл само един мач, въпреки това представянето му в него ми дава надежда, че може би не всичко е загубено. Крис, който е играл 3-4 мача за нас, е изключително ценен универсален играч. Но както вече казах, те двамата рядко имат възможност да идват на мачовете. Ако не дойдат в събота, отбора увисва много сериозно.
Виждайки тези неща, ми е трудно да бъда оптимист за турнира. Но аз вярвам в този отбор, вярвам може би прекалено много. Знам, че нито аз, нито някой от съотборниците ми отива на турнира с мисълта "да се представи достойно" или някаква подобна глупост. Не отиваме за да видим ще вземем ли точка или победа в групата. Ние отиваме на този турнир, за да го спечелим. И въпреки проблемите в отбора, смятам, че всеки който ни подцени ще бъде неприятно изненадан. Това е от мен засега...
_________________ zamunda.net will never die!
|