|
Преди 2 години, на 7 март 2005 малко преди началото на първия час, една съученичка почина... в ръцете ми. Казваше се Катя и е била болна от неизлечима болест, но ние не знаехме. Тогава бяхме само на 16. Можете да си представите какъв шок беше за всички нас. Нужно ни беше адски много време, за да го преудолеем. След 1 седмица решихме да направим нещо, което да ни сплоти, което да ни накара да преживеем болката и в същото време да се опитаме да помогнем на някой друг, болен от същата болест. Болестта се нарича Таласемия-майор, но не ми се обяснява какво точно представлява.
Аз и още 3 приятелки решихме да организираме благотворителен концерт и да помогнем на едно момченце, болно от същата болест, на което му предстоеше костно-мозъчна трансплантация в чужбина, но му бяха нужни 10 000 лв. за престоя в Израел. Момчето се казва Валентин е тогава беше на 9г.
Написах дълго писмо и го претихме където можехме да се сетим - фирми, спонсори, телевизии, вестници. Първи се отзоваха в-к 24 часа и публикуваха писмото във вестника. То стана и писмо на месеца и от там спечелихме 100 лв. Публикуването в 24 часа помогна адски много за реализирането на концерта. Сами се отзоваха Вероника, Драго чая и разни местни групи. Успяхме да се свържем с Веселин Маринов и той се съгласи да участва в концерта.
Идва ред и на Наталия Симеонова. Не помня точно кога беше, но ми се обадиха от 24 часа да дам едни документи. Разбрахме се да се чакаме на пощата към 4 часа следобяд. Явно беше уловка, защото репортерката я нямаше, а на нейно място съмнително стоеше една жена с камера. В това време се появи и Наталия, която тичаше към мен с голям букет цветя и онзи омразен микрофон. В това време си помислих, че бившия ми прави "Море от любов", защото няколко месеца преди това се бяхме разделили. За щастие не беше той. Наталия прочела статията в 24 часа и решила да помогне. Предложиха ми да поканя някой известен певец на концерта чрез предаването. Катя, момиченцето, което почина, обичаше много Графа и той беше първия за когото се сетих. Записахме въобщението към Графа и на 13 май бяха снимките в София. Разбира се, той прие и концерта се състоя на 28 юни.
Няма да ви описвам мъките покрай събирането на парите, продаването на билетите и цялата огранизация, която я поехме аз и моя клас. Никой не вярваше, че едни 16 годишни келеши ще се справят, но ние успяхме. Когато на 28-ми застанах на сцената, защото бях една от водещите, не можех да повярвам, виждайки цялата зала "Васил Левски" гр. Велико Търново препълнена... Имаше повече от 2500 човека. Концерта мина страхотно. Събрахме около 6-7000 лв - 5000 от билетите и 1000 и нещо от спонсори. Изпратихме ги веднага на Вальо, но за нещастие първата операция беше неуспешна... Това беше поредния удар за всички нас, но поне доказахме, че когато доброто ни обединява, можем да направим и чудеса...
Това е...
_________________ Завивам те без думи, нежно и вече няма думи неизречени. В тишината сгушвам те до себе си, от нежност всъщност сме изплетени...
|