|
О, Шипка
Три деня млади програмисти
как кода разравят. Проджект мениджъри
трепетно повтарят крайния срок.
Пристъпи ужасни! Дранайсети път
API-то се чупи, debug-а реве
Function подир function! Class подир class!
CTo безумно сочи schedule-а пак и вика:
"Работете! Да ви еба в мърдите!"
И кодерите цъкат със псувни сърдити
"Да ебах!" гръмовно офиса разпра.
А шефът отвърна с друг вик: ЕЛА!
И с нов дъжд програми, patch-ове, IDE-та,
програмистите наши, оляни с кафета,
пишат и кодират, без ident, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и проект завършен той да предаде,
и един check-out повеч днес да отчете.
Мониторите трепкат. Сървъри бръмчат,
user-и гневни по телефона звънят -
идат като тигри, бягат като овци
и пак се завръщат; доволни търговци
кат охлюви ближат на шефа гъзът,
не сещат ни чест, ни достойнство, ни смут.
Вечерта настъпва, в офиса - студ.
Три дни кодират, но помощ не иде,
от нийде взорът надежда не види
и шибаният hard счупи се пак.
Нищо! Ще започнат пак отначало: from scratch -
от разпечатките мазни, излезли от Ксер(о)кс-а.
Клиентите идат - всички нащрек са!
Последният deadline вече е настал.
Тогава Кьосето, проджект менажер,
ревна гороломно: "Слушайте прасета,
до два часа искам компилирани .EXE-та!
На нашия team шефът повери
проекта, клиенти и жена си дори!"
При теб думи силни програмистите морни
очакват с досада клиентите болни
бесни и шумещи! О, геройски час!
Админът намира open source .t(o)g(a)z
локализация липсва, но SA-а помага,
make-а се чупи, configure забравил
и сладката радост проект да сдадат
що годе работещ, за пореден път,
със бъгове много и затворен код.
"Началникът нервно сега нази гледа,
тоя бъг какъв е: кой ще разбере,
да бе пуснал с trace-а поне!"
Няма коментари! PERL-а obfuscate-нат!
Всеки VAR глобален, през 5 реда GOTO,
кой ли не остави ръцете си - срам!
28 часа потънаха там.
"Ебете export-а!" някой се изкряска
сто и девет реда хвръкнаха завчаска
и без тва никой така не разбра,
че Жоро ги писал на пияна глава!
Клиентите псуват, друг път не видели
tooltip-пове жълти, фонтове бели,
и въздуха цепят с отчаян вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
търговките наши като скали твърди
клиентите срещат със силиконови гърди
редуцират цените в свирепа сеч,
като видят, че номерът не минава веч ...
Но вълни от нови проекти дивашки
заливат, потапят отдела юнашки ...
И още миг ... SourceSafe-а вцепени се кат пън.
Изведнъж BSA пристигна със гръм.
.................
И днес йощ Клиентът, щом софтуера хваща,
спомня тоз ден тъмен, псува и препраща
славата му дивна като някой ек
от форум на форум, от човек на човек!
О, Windows !
Три дена храбро инсталирах .
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран. Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.
Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.
С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кретен.
Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най-подир,
а не под DOS да пиша Dir.
Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инстарирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.
На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.
_________________ "Aко не умееш да говориш, научи се да мълчиш."
|