играта е просто огромна, във всяко отношение. има толкова много детайли, че е направо плашещо.
обикалям си из поленцата и си ловя мутанти, минавайки през някакъв запален варел. след около 10 минути вече е привечер, а аз пак минавам от там. забелязвам как до огъня е седнал самотен сталкер с китара, който си посвирва и пийва.
други сталкери, около други огньове си разказват анекдоти.
някои се оплакват от всичко около себе си.
чак сега съжалявам, че руския го отбирам доста бегло.

оръжията им засичат. предполагам, че и оръжието на нашия може да засече, но трябва да е в много лошо състояние. оръжията имат и няква форма на дюрабилити, която обаче се хаби доста бавно. самото АИ е перфектно. ако си се скатал някъде гледат да те наобиколят за да те изкарат. ако ги хванеш в гадна позиция се крият зад каквото им падне. имаше една схватка на едно поле с 2 дървета, като лошковеца изтича около 10 метра за да се скрие зад едното.
единствената забележка е относно това, че понякога си губят предпазливостта по много тъпи начини. примерно виждаш някъв и се скриваш зад някакъв ъгъл. и той те е видял, съответно идва да те избие. ти обаче го чакаш точно зад ъгъла, готов да си набуташ двуцевката в задника му. случва се главно ако си го видял отблизо и си изтичал до близък ъгъл. това ми се струва ирационално, иначе всичко друго е перфектно.
един проблем не на АИ-то, ами на начина по който е направена играта, е това, че на най-високата трудност, почти всички са с някакви тонове здраве и съответно трябва да изпразниш няколко пълнителя в някой, за да го отбележиш. и докато за теб 2-3 точни изтрела са достатъчни - а аз се кефя на това, понеже добавя някаква доза реализъм в нещата - то за вразите нещата са далеч от реалистичното.
от друга страна се свиква и става много приятно, понеже битките стават доста по-дълги и стресиращи. почти сигурна смърт е да попаднеш на 2-ма души в една стая, защото те смазват за секунди. от там следва да си обмисляш тактиката и да дебнеш, да обикаляш повече, да снийкваш, да се вслушваш кой къде може да бъде. започваш да търсиш някакви спотове, криеш се в тях известно време, излизаш изненадващо и убиваш някой, сменяш позицията и забелязваш как онези започват да те търсят в старата ти позиция. междувременно отиваш при техният - сега сам - другар и му пускаш два куршума в главата, след което намираш нов спот.
само си представям това в малко по-големи мащаби, с повечко хора на твоя страна и по-фенси оръжия.
друг печен момент е когато раниш някого, вместо да го убиеш. не съм абсолютно сигурен, но предполагам, че някой негов другар може да мине през него с аптечка и да го излекува, при което онзи си продължава схватката. интересно ми е, ако някой реши да играе милостивият сталкер, като само им взима оръжията(оръжието, което позлваш в момента пада отделно), дали оня би ти излезнал само с нож или голи ръце, или би скътал някъде, след като няма оръжие.
абе колосус е така, направо ме пълни всичко това.

иначе самата игра нямаше да е толкова зарибяваща и яка, ако самата атмосфера не беше такава, каквато е. музиката, сградите, пътищата, железопътната линия, тунелите, цветовата гама на всичко в игралния свят. страшно много напомня на хл2, само че в малко по-горист сетинг и доста по-мащабно. най-ме кефи, как е пълно с разни изоставени и забутани колиби и дупки, в които всеки би очаквал да се крият невъобразими богатства. неколкократно ми се случва да се катеря по разни покриви, като съм минал през цяла тумба мутанти и т.н., за да открия накрая ПРАЗЕН сандък. и всъщност е напълно логично - нашия човек идва във вече отъпкана и силно разкрита част от зоната, просто няма какво да намери. всичко е открито и продадено. това е едно от нещата, които ти създават усещането, че не си сам, ами си част. в началото нещата се случват без твоята намеса. мутанти нападат камповете, бандити се сбиват с военните, военните правят патрул по пътя и избиват мутантите, докато бандитите си разказват вицове на техния огън.
и музиката е просто смазваща. спокойна, тъжна, но не депресираща. малко психо. много ми харесва как са успели да създадат звуковия фон, така че да не се набива и пречи, да не нарушава прословутата чернобилска тишина. просто тихи елементарни композиции, базиращи се не толкова на мелодията, колкото на звуците. за това спомагат и константните амбиент звуци, които не са свързани с музичката, ами съответстват на зоната в която си. гениално просто.

оръжията в началото са гадни, в смисъл, че е трудно да ги ползваш ефективно. от друга страна в това има перфектна логика, така че няма проблем. в момента имам три пистолета, които не се различават един от друг особено. един слаб, един малко по-силен и точен и един със заглушител.
любимото обаче си остава двуцевката, комбинирана с въпросното притичване и отбелязване. това не помага особено на открито де.
иначе, като цяло, въпреки че играя на най-високата трудност, не съм открил особен дефицит на муниции или пък аптечки и храна. може би щото съм много добър, деа знам. да не говорим, че дори и да свърша тези, които имам като запас, пак имам пари за страшно много. та това ми се струва недоизпипано.

абе играта е невероятна. от втората част на халфа до сега, съм играл само един друг шуутър с толкова невероятно изпипана атмосфера(condemned: criminal origins). всичко друго е за запълване на времето. специално тази игра просто ще я погълна с някъв невероятен кеф и желание.

Трипио! как е Арканума?

Ти го почни и ще разбереш как е като се събудиш след 1 седмица на credit-ите

Никой ли не играе Херетик ІІ тука бре?

Ей това е игра, това е атмосфера!!! Няма по-добър екшън-адвенчър от старата школа.

Млад бях, ама още помня как се мъчих с тоя гад Моркалавин във Файнъл шоудауна... ееех