е то май всичо се каза, няма нужда да обяснявам.. да, случвало ми се е и нямам нищо против да се случи пак, но по някое време писва.

Въображение и чифт батерии ...

Какво всички(почти) сте толкова убедени, че няма смисъл и няма да издържите и така нататък и си вярвате при положение, че не сте го преживяли. Вярно, тежко е, но точно затова и удоволствието е по-голямо. Не бих го предпочел пред нормалната връзка, но ако ви се случи да се обвържете с някой извън вашия град, бих ви посъветвал да не се плашите от непознатото, дори мисля, че е желателно поне веднъж в живота си да сте го преживели.

ПП. Наистина не е толкова страшно като поддържате контакт по Интернет стига да се виждате не по рядко от 1 на месец.

предпочитам с въображение и ръчичка
Наистина не е толкова страшно ( то и аз още не съм разбрала всичко,де).Просто ако държите един на друг и се искате истински, някакви километри не могат да ви спрат да сте заедно

'се в ...

Именно, при мен не километрите бяха причина да прекъсна връзката си.

Амин При мен и скорошните потопи не можаха да попречат

Ох, моите връзки, поне повечето и най - силните ми, най-издържливите ми са били от разстояние. Но, ако видя, че отсрещния не дава това, което аз, то няма смисъл... Трудно е, но пък е и сладко да страдаш. така разбираш,че наистина обичаш!

Е,точно, за да не стане така ,се омъжвам за него Пък и,Синтия, дори човекът до теб, с когото си всеки ден, той също се променя...и рано или късно, вече не е онзи, в когото си се влюбил. На мен и това ми се е случвало и то не той, а аз да се променя...Така че близостта поне за това не е гаранция.
И, бтв, не защитавам връзките от разстояние, защото и на мен определено би ми било много по-добре да споделям с него ежедневието си...Но след като засега не може, предпочитам вариантът да се скъсвам от пътуване всеки месец, от колкото въобще да не съм с него и...

Любовта е много сложно чувство, пораждащо интересни взаимоотношения. Човек заради едната любов е готов да се изтезава, за това и до някое време издържа на разстоянието... Но всеки е различен и връзката му с друго човешко същество е индивидуална. Мен ако питате си зависи от хората, които са се подложили на това мъчение, а то е мъчение, точно,защото не вски път можеш да го докоснеш,да го видиш,да го целунеш... Добре,че поне го има интернет и можеш да разговаряш с любимия/ мата

Въображение и батерии или ръчичка-важното е резултата да е "задоволителен"

мхм, но по-важно е да не е толков азадоволителен, колкото реалното преживяване

Тази тема ми е своеобразна слабост. Имам приятел от 2 години и половина. За това време ... миналата година него го нямаше 3 месеца. Беше в Германия и не сме се видяли 1 сек за 3 месеца.
После аз имах КСК и имах изпити и прочие пак не се виждахме. После заминах за София 1 година и 400 км не са шега работа ... ама на издържахме си, без изневери, без особени перипетии ... но си липсвахме ужасно много, ето защо съм мнооого щастлива, че тази година и той идва с мен в София.

Честито и браво,Бийм, ти ще си ми светлият пример

И аз се радвам,че ти си щастлива:)

връзка от разстояние по принцип е възможна, но аз лично също предпочитам да няма такова нещо като разстояние
както казвам "по-хубаво е да има там някъде някой/я, ко(й/я)то да те обича и ти да го/я обичаш, отколкото да няма никой, никъде"

което не пречи с Крематори да мислим всякакви планове как да бъдем по-близо един до друг;)