Ух. Пича снощи се напи на животно. На безобразие. Буквално влезе в Матрицата. От което не се и оплаква. Оплаква се от факта, че след като е танцувал нещо неопределено върху една маса е започнал да храни Виктор доволно, после Салим още по-доволно. И последните му думи преди да се кротне покрай/до/под бившия си дансинг са били към родителките на същите. Аз съм изкривена. Световъзприемането ми и то. Да не говорим за иначе така готиното ми пиянство. Приятелите ми, след като са се запитали кои, аджеба, са тея дет' им опявам за тях, неминуемо са се отказали от мене. И са го обнародвали в Държавен вестник.
Освен това ми се решават задачи по фирмено счетоводство. Ама много. Което е зле. Повярвайте ми. МНОГО зле.
Саске неминуемо е прекрасен. Проблемът ми е, че го асоциирам със САКЕ. Което е още по-прекрасно.
Ще издам мемоари.
Пиянството на един арабист. Др проблем е, че докато ги публикувам, вече ще съм екс-такъв. Демек няма да се броят. Може пък да напиша, че арабският е прекрасен, лесно влизащ език, който се учи едва ли не така между другото, най-добре съпътстван от един вечен алкохолен делириум, разгулни и развратни нощи, и много различни(и неучебни) сутрини с непознати и незапомнени симпатяги. Така другата година първи курс ще бъдат една чаровна, симпатична, разхайтена, доволно интелигентна(защото все пак простите забавления са последно убежище за сложните хора), но още по-доволно мързелива маса. Не... Да кажем
оргия. Нека го кажем, моля ви. Не филолози, не слънчица, направо... Слънчица-филолози. Запетайка. А ние ще се хилим злорадо от едно по-добро място. Няма как да не е по-добро... Нали?
Аз още не см мн трезва, мм. Какво ще кажете. Поне си начесах клавиатурата. Викам да се извиня за това словоблудство, обаче. Простете.
П.П. 