2 пъти...аз лично. И един път си мислех, ама не съм била

Безкрайно ми е интересно кое те навежда на тази мисъл

НЕПРЕКЪСНАТО срещам хора, които говорят само за любов. Виж поста преди моя, например. После прочети темата. В нея се говори САМО за любов. Прочети после темата, в която се пита дали сте ВЛЮБЕНИ. Виж колко хора са отговорили утвърдително. 16-17 годишни?

Това по принцип е хубаво, или поне на мен така ми се струва
В раздел "Любов" сме

От това твърдение достигам до закономерния извод, че ти имаш неопровержимата дефиниция за любовта! Моля те, сподели я с нас!
Сега сериозно Всеки има различна представа за любовта, степенува "любовите" по различни начини...И защо не? В даден момент може да ти се струва, че си открил своята "перфектна половинка", че цял живот си търсил точно този човек, да си безмерно щастлив....И по-късно, когато помъдрееш или просто се промениш, или пък дори и без видима причина, да откриеш още по-перфектната половинка, своята "сродна душа", човекът, който си търсил през всичките си прераждания ....И какво, това прави ли емоциите от първия казус по-малко истински, прави ли ги по-малко "любов"? Просто искам да кажа, че любовта расте и се променя заедно с нас! Да, факт е, че много хора пазят думата "любов" за онова, "най-силното" чувство....но как можеш да бъдеш сигурен, че някога някой ден няма да те връхлети нещо още по-силно?

Надявам се коментарът ми да бъде възприет толкова добронамерено, колкото беше и написан!

Според мен момичето просто е много чувствително, а пък може и раната да му е пресничка. Има хора, които са по-емоционални и по-драматично изживяват несподелени чувства - авторката на темата е от тях, аз също. Рабирам я напълно и не бих я обвинила, че прекалено драматизира или нещо от рода - всеки си изживява емоциите според своята психика.
Едно е сигурно - връщане назад няма. Колкото и да й се иска така наречения Принц, според мен всяко повторно връщане при него (било то в спомените, или в реалността) би донесло само болка и поредното разочарование. Разочарование, разочарование, разочарование..париш се няколко пъти и в един момент няма как ти сама да не стигнеш до извода, че просто на всяка цена трбва да го забравиш.
А любовта може да бъде споделена или несподелена. Любовта според мен е самото чувство, а чувствата не носят на всяка цена щастие

А, сега, може и да имам неопровержима дефиниция, ама нищо няма да споделям. Важното е да поспорим малко.



Да, прави я. Явно не е бил човекЪТ, ами просто поредният.



Много хубаво, но когато ТЕ връхлети - значи онова миналото не е било нещо по-особено от едно обикновено привличане по външност, характер и т.н. Оф, абе какво ми става и на мен, баси, говоря за любов... Нещо се побърквам. Светът отива на зле, казвам ви!



Разбира се.

Едит: абе, с две думи, просто мисля, че думата "любов" се използва твърде много, твърде не намясто, от твърде много хора, най-вече пикльовци, които дори не знаят какво значи това. Не, че аз знам кой знае колко, защото още си чакам перфектната половина, и ще има да си почакам, но поне не ръся наляво-надясно, че съм влюбен в еди-коя-си, като след месец се повторят нещата, но с друга. Използвам думичката "харесвам".

Ъъъ за кой принц иде реч да го намираме?Принца на Уелс,Манако,Принца на Персия,Принс?

Любовта и привличането нищо общо нямат. Два пъти съм се влюбвала и аз. Пък 16-17 годишни в тоя форум няма май Или поне са малцинство, повечето студенти са на 19+ годинки

ъъъъ те понеже имат суууупер много опит повече от 17 годишните... Абе, как да е, аз си имам някакви разбирания, ни мъ плюйте са. :Д

Е, ти какво смяташ, че трябва да станеш на 30, за да разбираш от любов ли?

Не те плюя Просто исках да разбера малко повече за тия разбирания, но както и да е

За всеки си има собствена дефиниция на любов... Дали си на 13 или на 30, дори на 80, пак може да "обичаш", просто да не се вписва в рамките на общоприетото. Както четох в някакъв си сайт, ето какво е любовта за едно петгодишно момченце:

Не го пресъздадох по най-добър начин, но нещо такова имам предвид, вярвам, че ще ме разберете.
Малко размисли и по темата... Предполагам на девойката, стартирала дискусията и се случва за първи път да се влюби в "перфектния" човек... Съжалявам за кавичките де. Колкото повече продължиш да опознаваш тоя човек, предполагам ще почнат, колкото и невидими да са в началото, пък дори и много време след това, да се показват неговите трески за дялане. Всеки ги има. Аз също си мислех, при това не един път, как ТЯ е самото съвършенство, но така и не направих нищо по въпроса, за да сме заедно, защото точно като теб се подценявах и т.н. Последния път, с новата "принцеса", бяхме заедно. Всичко вървеше ок, докато не започнах да я опознавам истински, във всички аспекти, естествено, дори тогава превръщах негативите в добри страни и си казвах "аз не ставам за нея" и просто в един момент стана неприятно за нея да съм мрънкащото същество дето "не иска я загуби" и ме резна. Заслужено
Та... принцове и принцеси, дълга тема наистина. Аз, с кратичките ми жалък опит в любовните драми, съм стигнал до (погрешния може би) извод, че всичко, което не познаваме, ни се струва най-хубаво, най-безгрешно. А истината е друга

е и като го намерим и какво от това ? той си тръгва по някое време.. принца или принцесата

Глупости, тук съм си!