Ми няма пък

Един то най-хубавите и най-истински любовни стихове в световната литература, на руски е, но се надявам да го разберете, ако искате мога да го преведа, не поетично, а смислово. Цитирам по памет, сега го нямам под ръка и моля да ме извините, ако объркам нещо. Авторът е Пушкин.

Я вас любил. Любовь, еще быть может
В душе моей угасла не совсем,
Но пусть она вас больше не тревожит,
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадеждно,
То робостью, то ревностью томим,
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как, дай вам Бог, любимой быть другим.

ахахха ами това сега го измислих и е лека закачка за отбора по футбол на форума,да не се връзват много


Футбол:

Културологията иде я я вижте
пак разпука отбора на форума нали.
Ръчка,блъска го и треска
i от форума няма вече и следи.
Лоша работа настана
и от форума нищо не остана.
Всички пеят и се смеят,
но The Great и компания
от яд ще полудеят!

Ммм, разбираме любовта ти към футбола, но иде реч за друга любов и романтика тука

хаха ок

Малко српска поезия:

Иде патка преко Саве,
носи писмо наврх главе.
У том пусму пише:
"Не те волим више"

главата ме боли
прибрах се късно
една ми мисъл се върти
каква храна да избера
и тъй след тежки мъки
аз избрах да ям
ХЛЯБ

Дай ощееееее!!!
Лудница!!! Дай линк към нещо подобно поне!

Ами не знам линк, една српкиня ми го каза, учили са го в първи клас

Романтиката струи от мен като ракия от селски казан

Да, трябва да ти наложат акциз

Вие критиците нямате угодия

още малко српска поезия

патак
добио задатак
да полjуби патку
у гузицу слатку

рие рие рие пичка
има перjе
курац има око
па у пичку скоко

Да посъбудим темата.Любимото ми стихотворение на Шели.

ЛЕКА НОЩ


Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

И едно на Пушкин

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.