и аз се страхувам от тъмното (единствено когато съм сама разбира се)...но то моето нещо не ми изглежда много нормално понякога

Защо да не е нормално...

защото последния път, когато останах сама у нас почти не можах да мигна...мотах се до около 3 ,след което реших,че вероятно трябва да направя поне един отчаян опит да заспя ,но уви не ми се отдаде лесно...легнах си и угасих...побиха ме тръпки,след което си светнах нощната лампичка...след няколко минути реших ,че съм "Голямо Момиче" и не е нормално да не мога да заспя на тъмно...отново угасих и отново умрях от страх...този път обаче си светнах лампата в коридора и легнах...след което отново реших,че това ,което правя е глупаво...станах и угасих...това се повтори още един или два пъти докато накрая заспах от изтощение ...
...знам ,че не е нормално...
...моля ви не се смейте много
...ето какво става като човек прекали с филмите на ужасите (решила съм да ги откажа напълно)

Абе то и аз гледам филми на ужасите,но единствено японските ме стряскат и може да досведат до безсънни нощи
А снощи по Дискавъри гледах филм за Сталин(Сталин:Най-страшния диктатор) и това беше най-страшния филм който съм гледал...Ужас просто...

Оф-топик малко, ама... американски ли беше филмът?

Документален-пък каква народност...предполагам американски.Но в него нямаше нищо преувеличено...

И на мен ми е познато- гледаш под възглавницата ти,дали има змии... Страх те е да минеш близо до леглото,за да не те изяде торбалан...Мислиш,че някой те гледа ис е крие в гардероба... А кой знае,какво има в тъмнината?!

Веднъж се опитахд а преодолея страха от змии, взех един малък питон на раменете си, но понякога все още проверявам,какво се крие в леглото ми...

А, каквод а кажа аз,която цяла седмица съм сама в нас? Ама споко спя на светната лампа... И интересното е,че не съм единствената,кяото го прави...

След дълги размисли относно страха съм стигнала до извода, че нас просто ни е страх от смъртта. От там се пораждат и другите ни страхове - страх ни е да не би нещо лошо да ни се случи и да умрем от това. Защо е насаждан този страх? Може би на някого му е изгодно? За това има и хиляди вярващи, които просто вярват в някой Бог, за да не ги е страх... А като се замислим, няма как да не умрем! Това все някога ще се случи - рано или късно... Навярно смъртта има план за всеки от нас! А как мислите,че някои хора са способни да предвидят бъдещето? Нима някои неща не са ни преначертани от нещо или някого? Дали можем да избягаме от всичко това, от страха?

мен не ме е страх от смъртта - преживях я веднъж...

Страх ме е от гадна, болезнена и ненавременна смърт - товиа би било неприятно за мен

Е, пак те е страх от Смъртта... Аз снощи акто гледах по какъв гаден анчин може да умре някой... Брррр... И аз не искам много да ме боли, не искам ида знам че умирам, не искам и да съм сама - от това ме е страх!

Открих си още една фобия - изпитвам панически страх от сесии

И той от какво е породен, от това да не се изложиш, предполагам!

Раничко си станала тази сутрин май... Що не си доспиш, м?