Когато си се раждал, никой не те е питал искаш ли. Нито кога. Нито къде. Майка ти те е стоварила на земното кълбо, увеличавайки биомасата с още две-три килца. И толкоз. Оттук започва едно лашкане, та знае ли се... Животът те награбва като циганин топъл хляб, лашва те по течението си като барказ върбова клонка и се почва една... Не знам как е при вас. За Вапцаров обаче знам. “Живот ли бе - да го опишеш? Живот ли бе - да го разровиш? Разровиш ли го- ще мирише и ще горчи като отрова.” Така е било при него. С други думи – животът здраво го е лашнал. При това надалеч.

А вас? Лашка ли ви животът и накъде?

Нека тук всеки сподели какви промени вижда в себе си в последно време, какво се случва с вас, какво ново и значимо (или незначително) има.. Приеха ви в университет, завършихте първа сесия, напихте се зверски, започнахте нова работа, имате ново гадже, написахте поредното си стихотворение, прочетохте най-хубавата книга...

Къде ви лашка животът?

Мен лично ме затласка в поредната депресия, че не знам какво да правя с живота си. Не знам дали ми се учи магистратура или не. Не знам каква да избера. Не знам къде искам да живея. Искам да се махна от тъпата квартира. Нищо не знам Писна ми адски от всичко.
П.С. Вчера си купих прекрасна книга.

странно, но студентския живот за сега ми се струва по-ежадневен от гимназиалния... нещо не е както трябва

Ха. Накъде ме лашкал живота. Днес бях във факултета, утре пак ще съм. Рекурсия брато.
Утре може да видя Гаврош. Днес не го мернах.

Абе и мене така ме лъжеха, че студентските години били най-хубави, а то за сега май гимназиалните имат лек превес...

Ами аз да се похваля - вече не ходя на училище Не съм ходила от 2 седмици и се чувствам много добре!

Винаги се очаква хубавото де е някъде напред...а дали е така..То както се казва: "Животът е болест, предавана по полов път и задължително с летален изход"

У мое село лашкането е приятно занимание на двойка разнополови

в духа на темата по-скоро бих казал, че или животът те лашка, или ти него! ама в края все ти си излашкания...

Аз сам се излашках. За малко по-малко от половин година успях да
си разруша самоуважението, гордостта и достойнството. Сега техните
руини се зариват с пръст и едва ли скоро ще ги изградя наново.
Въпреки всичко има някакъв шанс да построя нова цивилизация.
Лошото е, че няма да е по-добра от старата... И това не ми харесва.

Поздравления за темата, Жоре!
Обичам да мисля над това какво е направил животът с мен... Може би защото имам смахнатата склонност да виждам хубавото във всичко, във всяко едно полюшване... Животът е твърде кратък, за да съжаляваме за това, че сме се оказали в "грешната" посока! Затова и винаги съм се опитвала да взимам максимума от него, от всеки миг, от всеки човек! И до момента той ми дава всичко! Обградена съм от хора, общуването с които ми носи искрено удоволствие; занимавам се с нещо, което обожавам; макар и не детайлно конкретизирани, имам достатъчно цели, които от сърце желая да постигна и които ми дават прекрасен стимул за самоусъвършенстване; имам към какво да се стремя, какво да осмисля всички трудности по пътя, какво да разпалва огъня в мен и да не ми позволява да изгубя себе си! Благодарна съм на живота, че ме "лашна" именно в тази посока! След раннодепресарския период на 13-15-те ми години, посветен на вглеждането в себе си до припадък....открих, че в крайна сметка прекаленото търсене не води непременно до откриване! Така че оставете живота мъничко да ви залюлее....просто уловете вълната и я последвайте!
/Мисля, че написах нещо, което само аз си разбирам- ш' ме извинявате! /

Аз съм доволна от живота си досега. Доволна съм от последните 5 години, от Гимназията,която завърших и хората, които срещнах там (най-невероятните, които могат да съществуват). Научих хиляди нови неща, изградих себе си като човек. Сега СУ...поне уча това, което искам, но някак си...по-кофти ми е. Да, намерих едно ново призвание, нещо, с което искам да се занимавам. Но все още не съм изцяло доволна от това, което ми се случва напоследък. Поне хората около мен, придават някакъв смисъл на живота ми и ми дават сила да продължавам напред.

Темата е много хубава.
Опитвам се да "обуздая" живота си. Засега все още не съм открила напълно себе си и опитвам. Опитите понякога са болезнени, но интересни. Попадала съм в най-различни среди и това ми харесва - направило ме е широко скроен човек. Наскоро разбрах, че една иначе толкова лъскава на пръв поглед среда на живот е отвратително мръсна. Харесва ми, че с всеки изминал ден, с всяко ново познанство откривам истини. Не че някой не ги е открил преди мен, но аз искам сама да стигна до тях. Пак казвам - понякога това е болезнено, но пък само така чувствам, че живея истински.
Животът е интересно нещо. Жадна съм за нов опит ! Адски жадна, чак се плаша от себе си

Хъм, интересна тема. Животът ми ли? Откъде да започна... дали съм доволен. Ми знам ли, не съм живял друг, така че не мога да кажа. Предполагам, че съм доволен. Заобиколен съм от най-страхотните хора, излизам често, правя 100000 неща, ходя на 10000 места, имам планове за още 453735674356, уча, купонясвам, с две думи - наслаждавам се на живота с все сили. Но, като се замисля, кел файда от цялата работа? Във форума на Уъркшопа имаше една тема - "С какво се гордеете?"... и тук ще го напиша: С нищо. Не съм направил нииииищо смислено, градивно, достойно за уважение. Нищичко не съм сътворил, нищичко не съм измислил, нищичко не съм "оставил" след себе си. Общо взето си пропилявам времето. Не, че има някакво значение, в крайна сметка ще пукна и, 50 години по-късно, никой дори няма да си спомня за мен, а след 100 - никой няма да знае, че ме е имало на шибаната Земя. Всъщност не ми пука. В момента съм в чудесно настроение, както 99% от времето и ми е интересно как мисля толкова сурови неща и толкова не ми пука. Абе, Life sucks and then you die. Това е суровата истина, лейдис енд жентълмен.

Едит: е НИКОЙ не може да пише ТОЛКОВА некохерентно, колкото аз. ахахахах

Явно не си чел досатъчно мои мнения