Дзън! Дзън! Дзън! Някак пробудено, като на празник, тържествено и величествено звънтят камбаните на 20 април 1876 година. Един роб изправи превития си врат и се осмели да се озъби на вековния тиранин. И не само това, ами и да забие нож в сърцето му, такаче да потрепера цяла Европа.

Точно преди 131 години започна Априлското въстание. Шепа смели до безумие момчета хвърлиха в огъня на бунта цял един народ. Ех, щеше да е хубаво ако наистина бе цял народ. Уви, сънят тогава бе прекалено дълбок. Робът още не беше достатъчно събуден и огромното множество предпочете да гледа отстрани, свито в ъгъла на собственото си статукво.

Това обаче не може да засенчи подвигът на априлци. На Бенковски и хвърковатата чета. На Волов и Петлешков. На шепата младежи, хвърлили собствения си живот на таблата на вездесъщата история. На хилядите въстанали българи, които оставиха ралото и хванаха ножа и пушката.

Излишно е да се впускам в подробности за смелостта и геройството на тези хора. Захари Стоянов го направи веднъж завинаги и увековечи имената и делата им в своите “Записки”. Искам да се върна към днешна дата, на този ден, който не бе отразен в ежедневниците. Искам да погледна към нас, българите, потомците на онези безсмъртни герои. Къде сме сега? Какво сме постигнали? Помним ли вдигнатите юмруци на априлци?

Днес го няма Вазов да изрови изпод пепелта на забравата подвизите от Априлското въстание, позабравените храбреци... А пластът пепел е станал доста дебел и често умишлено се хвърля още отгоре. Свидетели сме на чудни неща – подменя се историята и думи като “турско робство” се премълчават; Президентът в своето слово по случай Трети март не спомена от кого сме се освободили... А из цялата земя стърчат безмълвни паметници на онази епоха. Какво ли би станало, ако можеха да говорят?!




http://joruel.blogspot.com/

Тъжно е как само за 131 и вече има хора, които заради политически (а и икономически) интерси продават родина на хора наследници на тези, които са ни колели и бесели 5 века.Има хора, които погазват заветите оставени от дедите ни. Срам ....
НАРОДЕ ????

Прав си тъжно е , но още по-тъжно е че такива(политиците имам предвит) никога не са постигали някакви добри резултати за нашата родина. Всички знаем какво са постигали нашите смели войни, революционери и какво нашите "велики" политици заради които днес се променя историята, заради които днес ставаме свидетели на ужасни неща. До кога ли ще е така?

Поклон пред паметта на героите ни.Тяхното дело НЕ е забравено!
Тяхната вяра е все още жива!

Българите помним предимно срамните моменти, а за героите рядко говорим. Затова и толкова трудно правим нещо значимо...

Затова дълбок поклон пред въстаниците!

Някои хора ме питат защо нося фланелка, на която е герба на
България и защо мелодията, с която телефонът ми звъни е химна.
Отговорът ми е - аз знам и съм горд, че съм българин, опитвам се
да припомня това на хората около мен... Те обаче смятат това за кич.

Българското е кич. А мартениците със батманчета и разни други
такива американски простотии не са кич. Те са готини... Нямам думи

Ние българите имаме твърде сериозно отношение към националните символи и не си представям трикольора на задника ми върху джоб от дънки. Виж как добре пасва там Stars and Stripes и дори Union Jack!
God Save the Queen!