опази боже. на кого са му притрябвали по 75-80 мб-та всяка година !!! и сега сме много

.....значи 35 момичета и 35 момчета ? Обаче продължавам с въпросите...Знае ли някои за миналата година най-ниския бал за момчета в МБ ? И още един... Абе биологичното окисление и дихателните вериги трябва ли да ги учим,защото без тях ми изглеждат много сухи и непълни темите ?Вие как мислите?

23,00

Биологично окисление и дихателни вериги, трябва да се пишат. Защото, ако не си ги описал, сейно нищо не си писал. Ето какво можеш да пишеш за тях:
Редуцираният НАД.Н2 е субстрат на дихателни вериги във вътрешната мембрана на митохондриите.
Дихателните Вериги са последователно подредени редокссистеми, свързани с ензими. Редокссистемите са
съединения, които могат да се окисляват и редуцират последователно. Те пренасят водород (съответно
електрони), отделени при окислението на различни метаболити, до крайния акцептор - кислорода.
Водородните атоми от НАД.Н2 се предават по редокссистемите до O2 и го редуцират
до Н2О.
НАД.Н О Н О енергия редоксситеми
+ ¾¾¾¾¾® + 2 2 2
При движението на електроните в дихателните вериги се отделя енергия. Тя се използва за преминаването на
протони (Н+) от матрикса към междумембранното пространство. Създава се разлика в концентрацията на Н+ от
двете страни на вътрешната митохондрийна мембрана. Това води до обратно движение на Н+ към матрикса. При
това движение се отделя енергия, която се използва за синтезата на АТФ..
АДФ + Фн + енергия → АТФ
Процесът се извършва във вътрешната мембрана на митохондриите. Тъй като най-голямо АТФ се образува в
митохондриите, те са наречени образно енергийните централи на клетката. Процесът се нарича фосфорилиране.
Окислителното фосфорилиране е процес, при който във вътрешната митохондрийна мембрана се
синтезира АТФ с използването на енергия, отделена при окислението в дихателните вериги.
Чрез окислителното фосфорилиране отделената при окислителните процеси енергия се трансформира във
форма, удобна за използване от клетката.
Биологичният смисъл на катаболизма е:
- отделянето на енергия, част от която организмите използват за свои нужди;
- отделянето на междинни метаболити, които изпълняват различни биологични функции и се
използват за синтезирането на вещества.

Мерси Съжалявам че не се уточних ...въпроса ми е относно конспекта ,в който точките за БО и ДВ липсват...




П.П. Благодаря ,че си се постарал да го напишеш това .Със сигурност ще ми е от полза

Имаш късмет че темите си ги правя на компютъра. Ако има нещо друго нещо питай.

Аз ходя на уроци и ми дават готови теми.Някой ако има проблем и аз ще помагам до колкото мога .

Ще го имам за предвид.

Би било доста полезно ако качите темите които имате някаде за да може да ги изтеглят хората,които ще кандидатсват сега или други години.Аз например ще кандидатсвам с биология след 2 години,но друго си е ако имаш понятие за какво иде реч от по рано.Ако ги качите темите или ми пратите някоя да видя поне как ги развивате ще имате бира или кола от мене

Олелее... Не вярвам на някой да му се занимава...нещо конкретно ако е ,по може

Темите ги имам и мога да ги кача на форума. Но трябва да изчакаш малко докато ги направя. Утре мога да кача няколко. Колкото да ги видиш, какво представляват.

Аз не бързам имам още две години просто исках да видя как ги правите и да почна да уча някои от тях.

Не е точно това мястото за поста ми....но нали и аз съм с биология..Хванал ме е такъв нихилизъм, че не е истина...и имам чувството, че нищо не знам...

Спокойно, при всички го има... аз съм с история. Обнадеждаващата новина е, че това чувство (предполагам) няма да ни напусне и през студентските години, че и занапред

ПРОКАРИОТНА КЛЕТКА. УСТРОЙСТВО НА ПРОКАРИОТНАТА КЛЕТКА. СЪЩИНСКИ БАКТЕРИИ И ЦИАНОБАКТЕРИИ. ЗНАЧЕНИЕ НА БАКТЕРИИТЕ


Прокариотите са еволюционно по-стари организми. Възникнали са 1, 5 млрд. години преди по-сложно устроените еукариотни клетки. Наименованието им произлиза от гръцките думи про - до, пред, и карион - ядро, или доядрени клетки. Към тях се причисляват няколко десетки хиляди вида, групирани в царство Монера - архебактерии, същински бактерии, цианобактерии и други. Най-много¬бройни и най-добре изучени са същинските бактерии Клетките им са простоустроени и не могат да се специализират в изпълнението на различни процеси.
Разпространение, брой, големина и форма на бактериите. Бактериите са разпространени нав¬сякъде в природата - в почвата, водата, въздуха, върху различни предмети от бита, на повърхността на тялото и в храносмилателната система на животните и човека, в хранителните продукти. Клетките им са стотици пъти по-малки от еу¬кариотните клетки, като размерите вари¬рат между (0,5 и 1 μm), (0,2-2,0 µm), (2 до 10 µm), (1-20 µm). Огромен е броят на видовете бактерии - предполага се десетки хиляди, но само около две хиляди са изучени. Разграничаването на видовете се прави по редица показатели: форма на клет¬ката, подреждане на клетките в клетъчни обединения, наличие на камшичета, начин на получаване на енергия, пигментация (оцветеност), болестотворност и др. По форма биват сферични, пръчковидни, спираловидни и с форма на запетая. Сферичните бактерии се наричат коки. Те се разполагат поединично, по двойки (диплококи), по четворки (тетракоки), във верижки (стрептококи), като грозд (стафилококи, пакети (сарцини). Пръчковидните бактерии се наричат бацили. Те могат да се разполагат поединично или във верижки. Спираловидните бактерии се наричат спирили, а бактериите с форма на запе¬тая — вибриони.
Устройство на бактериите. Основна характеристика на бактериите като прокариотни клетки е, че нямат оформено ядро. Те съдържат нуклеоид - една двуверижна пръстеновидна молекула ДНК, която е единствената хромозома на клетката. Нарича се бактерийна хромозома. Макар и много просто¬устроени, бактериите имат задължителните за всички клетки структури:
- Клетъчна стена – сложноустроена структура от полизахариди, липиди и белтъци, която осигурява защита от външни въздействия и определя формата на клетката;
- Цитоплазмена мембрана - полупропусклива структура, която е изградена от двоен фосфолиден слой, в който са разположени белтъци. През нея се осъществява избирателен транспорт на вещества между клетката и околната среда - вода, йони, белтъци и др. Клетъчната мембрана взема участие в деленето на клетката.
- Цитоплазма - изпълва вътреклетъч¬ното пространство, съдържа органели и вклю¬чения;. Цитоплазмата не съдържа мембранни структури, ограничени с единична или двойна мембрана.
- Нуклеоид - наследствената програма е представена от една голяма пръстеновидна молекула ДНК. Тя е разположена на едно определено място в цитозола и е прикрепена към мезозомата. Връзката на нуклеоида с мезозомата осигурява правилното раз¬пределяне на генетичния материал при разделя¬нето на дъщерните клетки.
- Рибозоми - участват в биосинтезата на клетъчните белтъци и имат същата структура както еукариотните, но са по-малки, а броят им в клетката е много голям (количеството им може да достигне 40% от клетъчната маса).
- Капсула - някои бактерии са плътно обвити от полизахаридни и белтъчни слоеве, които образуват бактериална капсула. Тя предпазва бактериите от физични и химични въздействия.
- Включения - са във вид на зърна. Някои от зърната са отпадни продукти, а други - резервни вещества, под формата на гликоген и липиди.
- Малки вакуоли;
Камшичета и реснички, които при¬движват клетката в течна среда. Камшичетата имат въртеливо движение по часовниковата стрелка при едни видове и обратно – при други.
- Пили - множество къси из¬растъци, чрез които се свър¬зват помежду си или прилепват към повърхността на животинските клетки.
- Мезозома - клетъчната мембрана образува вгъвания към цитоплазмата, наречени мезозоми, които увеличават нейната повърхност. В нея се синтезират богати с енер¬гия молекули;
- Плазмиди - са мал¬ки пръстеновидни молекули ДНК.
Основни жизнени процеси. Прокариотите притежават характеристиките на всяка жива биологична система и съжителстват наред с много по-съвършено устроените еукариоти. Те осъществяват обмяната на вещества, енергия и информация с околната среда, адаптират се към промените в средата и притежават е основните свойства на живота.
Хранене. Повечето бактерии са хетеротрофи - хранят се с органични съединения, произведени от други организми. Тези, които получават храна от живи организми, се наричат паразити и в много случаи предизвикват заболявания. Бактерии, които си набавят хранителни вещества от трупове или разградена органична материя, се наричат сапрофити. Хетеротрофните
Бактериите се хранят по разнообразни начини. Едни от тях имат само¬стойно хранене и сами изграждат необходимите им органични съединения, като изпол¬зват слънчева енергия (фотосинтезиращите бактерии) или химична енергия (хемосинтезиращите бактерии). Други бактерии се хранят несамостойно - приемат органични вещества от мъртви организми (сапрофитните бактерии), от живи организми (паразитните форми), а най-често - от разнообразните органични съедине¬ния, намиращи се в почвата и водоемите. Тези бактерии съдържат набор ензими, с чиято помощ разграждат органичните веще¬ства. Така си набавят материал и енергия за собствените жизнени процеси. По този начин те имат най-изявен принос в само-пречиствателните и пречиствателните процеси, важни за състоянието на околната среда.
Дишане. Бактериите набавят необходи¬мата им енергия чрез аеробно или анаеробно дишане, т.е. едни от тези бактерии се нуждаят от кислород – аероби, а други мо¬гат да преживеят в отсъствие на кислород – анаероби.
Размножаване. Бактериите се размножават извънредно бързо - едно поколение може да живее само 20 -30 минути. За това време клетките растат и се делят чрез просто делене на две дъщерни клетки. Делящата се клетка се удължава, а хромозомата се прикрепва за плазмената мембрана в средната зона. От точката на прикрепване започва удвояването на ДНК. С растежа на клетката двете нови хромозоми се отдалечават една от друга и след деленето на старата клетка попадат в новите клетки. По време на деленето синтезът на белтъци в клетката не спира Размножаването е възможно само при благоприятни условия: наличие на хра¬нителни вещества, кислород, топлина, влага и др. Някои вещества (антибиотици) силно по¬тискат размножаването. Ултравиолетовите лъ¬чи на пряката слънчева светлина, дезинфекционните разтвори, промяната на рН унищожават бактериите. Честото размножаване позволява наслед¬ствената програма на бактериите силно да се изменя под влияние на средата. Това свойство е причина за бързото им приспособяване. То прави борбата с тях много трудна.
СпорообразуВане. За своето съществуване бакте¬риите изискат комплекс от благоприятни усло¬вия — хранителни вещества, кислород, топлина и влага. Когато някои от тези условия липсват, бактериите умират. Бацилите обаче при небла¬гоприятни условия имат способността да обра¬зуват спори. Клетката се покрива с плътна об¬вивка и жизнените й процеси замират до поява¬та на подходящи условия за живот. Във иид на спори бактериите могат да съхранят жизнеспо¬собността си в продължение на стотици години. От една бактерийна клетка се образува една спора. Спорообразуването при бактериите не е начин на размножаване, а форма на устойчи¬вост и преживяване при неблагоприятни ус¬ловия. Спорите обаче са изключително устойчиви. Те могат да из¬държат на изваряване при 100 °С в продължение на часове.
Цианобактерии. Те са много близки по строеж и функции до същинските бактерии. Притежават всички описани за бактериите структури, но нямат камшичета. Ха¬рактерна тяхна особеност са множеството мембранни пластинки (тилакоиди), разполо¬жени в цитоплазмата. Те съдържат зеления пигмент хлорофил, с чиято помощ клетката фотосинтезира като поглъща светлинна енер¬гия и така си набавя органични вещества. За¬това цианобактериите са автотрофи. Подоб¬но на клетките на зелените растения, клетките на цианобактериите използват слънчевата светлинна енергия за собствените жизнени процеси. Цианобактериите са се появили преди 2 млрд. години и в еволюционно отношение са най-старите организми, които съдържат хлорофил.
Значение на бактериите. Бактериите имат огромно значение в природата. Те са основен фактор при гниенето – процес на разграждане на белтъците, на органичната материя и последващо я минерализиране. В това отношение те играят първостепенна ро¬ля в кръговрата на веществата.
В почвата, където съдържанието на бакте¬рии е огромно, те не само осигуряват разлага¬нето на животински и растителни отпадъци. Ня¬кои видове бактерии са азотфиксиращи - те улавят азота от въздуха и го включват в синтезата на белтъци, обогатявайки почвата с така необходимите за растенията азотни съедине¬ния. Някои от тези бактерии живеят и в симбиоза с кореновите клетки на бобовите растения. В селското стопанство за повишаване на добивите от различни култури се препоръчва използването на естествени торове, които са силно обогатени на бактерии. Преработването на целулозата в храносмиателния канал на преживните животни става благодарение на присъствието на т.нар. целулозни бактерии. Те разграждат целулозата до глюкоза. В дебелото черво на човека има бактерии, които участва в синтеза на витамин В12 и витамин К. Много бактерии живеят в различни органи на човешкото тяло, където изпълняват определени функции или не оказват вредно влияние върху организма. Днес се разработват модерни ботехнологични направления, в които се използват раз¬лични високопродуктивни бактерии за произ¬водство на ензими, витамини, хормони, анти¬биотици и други биологично активни вещества, с приложе¬ние в медицината.. Бактерии се използват дори за извличане на метали от рудни изкопаеми.
Много видове бактерии са болестотворни. Те предизвикват различни инфекциозни забо¬лявания у човека и животните, например стомашно-чревни инфекции (тиф, дизентерия), загнояване на рани, ангина, възпаление на белите дробове, туберкулоза, тетанус, чума и др. Тези бактерии се наричат патогенни.
Цанобактериите са широко разпростране¬ни в природата. Благодарение на фотосинтезата те са спомогнали за образуването на кислорода в атмосферата. Обилно се размножават във водоеми, замърсени с органични отпадъци. По тях¬ното присъствие се съди за степента на замърсяване на водата.

ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА. ЖИВОТИНСКА И РАСТИТЕЛНА КЛЕТКИ


Еукариотните (еу, гр. - същински, карион - ядро) клетки изграждат едноклетъчните и многоклетъчните растения, животни и гъби. Клетките, които изграждат организмите, съществено се отличават една от друга по големина, форма, устройство и функция. Ако сравним различни видове клетки, например нервна, мускулна, костна, епителна и пр., ще установим съществени различия в тяхното устройство и функциониране. Въпреки това разнообразие всички клетки си приличат по единните принципи в своя строеж и функции.
Големина и форма на еукариотните клетки.
Поради малките размери на клетките изучава¬нето им е възможно благодарение на светлин¬ните и електронните микроскопи. Най-често размерите на растителните клетки са между 10 ÷ 100 μm, а на животинските клетки -2 ÷ 30 μm. Едноклетъчните растения и животни имат по-големи клетки. Най-едри растителни клетки са на ликови проводящи цеви, които провеждат вода и разтворени в нея вещества от корена към ли¬стата и в обратна посока Те са дълги няколко сm. Сред най-големите животински клетки са многоядрените клетки на скелетната мускулатура, които достигат 20 cm дължина. С по-големи размери обикновено са яйцеклетките на бозай¬ниците и човека - до 200 µm. Това важи особено за яйцата на птиците. Понякога в един и същ клетъчен вид съществуват големи различия в размера на клетките. Някои нервни клетки са с размер 5-6 µm, а при други дългият израстък, аксонът, може да достигне 1 m и повече.
Клетките на многоклетьчните организми имат много различна форма според местоположе¬нието им в организма и функцията, която изпълнява. При гръбначните животни клетките са над 200 вида. Те са обединени в 4 основни типа тъкани - епителна, съединителна, мускулна и нервна. Например, при животните и човека клетките на зародиша са сферични, червените кръвни клетки - дисковидни ,нервните и костните - силно разклонени, мускулните - вретеновидни, епителните - многостенни. При растенията сферична форма имат клетките на основната тъкан (паренхима), а тези на проводящите тъкани са силно удълже¬ни. Най-причудливи форми се срещат при вод¬ните растителни и животински едноклетъчни Повечето клетки са със сравнително постоянна форма, но съществуват и такива, при които формата се изменя в зависимост от функционалното състояние (напр. левкоцитите). Има клетки с кубична, цилиндрична, крушовидна, звездовидна и други форми. Обикновено клетките са безцветни или белезникави. При наличието на пигменти в тях могат да бъдат оцветени. Мускулните клетки са червени, някои нервни клетки и клетки в епидермиса – кафеникави, клетките на мастната тъкан - бели, жълтеникави или кафяви.Формата и големината на различните клетки не са случайни. Те съответстват на различни функции, които клетките изпъл¬няват в организма. Така нервните клетки провеждат нервни импулси, а ликовите клетки - вещества, на значително разстояние, благодарение на дъл¬жината си. Двойновдлъбнатата дисковидна форма на червените кръвни клетки облекчава свързването на кислород от съдържащия се в тях хемоглобин, а яйцеклетката с големината си побира достатъчно хранителен материал за началния стадий на развитие на бъдещия организъм.
Устройство на еукариотните клетки.
Въпреки огромното разнообразие на клетките съществува принципно сходство в устройство¬то им. Сходството в устройството е доказател¬ство за родствените връзки между организмите. Всички еукариотни клетки имат след¬ните структури:
 Клетъчна (плазмена) мембрана - структура, която е изградена от белтъци и фосфолипиди и осъществява връзката на клетката с околната среда. Над клетъчната мембрана както растителните така и животинските клетки имат надмембранни структури. За растителните клетки това е целулозна клетъчна стена, а за животинските – гликокаликсът;
 Цитоплазма - клетъчното съдър¬жимо, разположено между клетъчната и ядре¬ната мембрана, което съдържа:
1. Цитозол - заема повече от половината клетъчния обем. Той се състои от вода, белтъци, въглехидрати и йони. В него протичат по-голяма част от обменните процеси на клетката. В цитозола са потопени клетъчните органели;
2. Органели - пространствено обособени структурни образувания, наречени органели. Те се различават по своя химичен със¬тав, молекулен строеж, структура, разположе¬ние и функции;
3. Включения- резервни вещества – зърна, главно от въглехидрати или продукти от дейността на клетката. Клетъчните включения са няколко вида: скорбяла, гликоген, пигменти, по-рядко от белтъци, а също така и мастни капки;
 Ядро - структура, която е отделена от цитоплазмата с двойна мембрана (ядрена обвив¬ка) и съдържа наследствената информация. Може да се разглежда като сложен мембранен органел. То съдържа хроматин и ядърце;
Органелите според устройството си се разделят на три групи:
Едномембранни: ендоплазмена мре¬жа (ендо - вътрешен), комплекс на Голджи, лизозоми (лизис - разграждане; сома – тяло), пероксизоми, вакуоли;
ДВумембранни: ядро, митохондрии (митос – нишка) и пластиди (хлоро-, хромо- и левкопласти);
Немембранни: рибозоми, клетъчният скелет, клетъчен център, микротръбички, реснички и други;
Някои клетъчни органели изпълняват общи функции и са присъщи на всички клетки - растителни и животински. Нари¬чат се общи, или универсални органели – ендоплазмена мрежа, комплекс на Голджи, лизозоми, пероксизоми, рибозоми) Други клетъчни органели участват във функции, харак¬терни само за определен тип клетки. Тези орга¬нели се наричат специфични – камшичета, миофибрили на мускулните клетки, ресничките на епителните клетки, секреторните вакуоли на жлезистите клетки, при растителните клетки - пластидите, които биват хлоро-, хромо- и левкопласти. Всички органели са изградени от белтъци, но мембранните съдържат и липиди, а рибозомите - РНК. Всеки органел изпълнява в клетката определена функция, например ендоплазмената мрежа участва в синтезата на белтъци и липиди, комплексът на Голджи - в образуването и отделянето от клетката на секрети, лизозомите - в разграждането на различни вещества, митохондриите - в преоб¬разуването на енергия, получена от хранител¬ните вещества.
Разделянето на клетъчното съдържа¬ние на части се осъществява чрез сложна мем¬бранна система, която обособява органелите от цитозола. Това позволява едновременното протичане на различни процеси в клетката в тясно взаимодействие между отделните органели. Еукариотните клетки съдържат значи¬телно повече генетичен материал от прокариотните. Те могат да се диференцират, да се специализират и да се адаптират, което обяс¬нява голямото им разнообразие. В многоклетъчния организъм клетките са специализирани да изпълняват определени функции. Клетките със сходен строеж и функции образуват тъкани. Така движението се дължи на съкращаването на миофибрилите в мускулните клетки, пренясането на кислород - на свързването му с хемоглобина на червените кръвни клетки, храносмилането - на секретирането на храносмилателни сокове от клетките на храносмилателните жлези. Дори най-висшата проява на живата материя - човешкото съзнание, се дължи на дейността на нервни клетки, специлизирани да възприемат и обработват сигнали от околната среда и да запазват „следи" (информация), които по-късно да се използва (памет).
Клетъчната специализация намалява въз¬можността на отделната клетка да съществува самостоятелно, но разширява приспособителни¬те възможности на организма като цяло.
Богатството от разнообразни клетъчни органели естествено поставя въпроса как се изграждат структурите на клетката. С разнообразните си по строеж повърхностни участъци, с електричните си заряди по тях, молекулите лесно се свързват помежду си и с по-дребни молекули. Така се сглобяват кулни комплекси и по-сложни образувания – мембрани, органели.
Значение на мембраните на еукариотната клетка. В еволюцията на клетката постепенно са се усложнявали клетъчните функции и свързаните с тях биохимични процеси. За нормалното протичане на тези процеси е въз¬никнала необходимостта от тяхното изолира¬не в отделни участъци на клетъчното простра¬нство. Най-подходящото средство за това обо¬собяване се оказала мембраната, поради неразтворимостта на липидите й във водата. Клетката е разполагала вече с мембрана – плазмената мембрана. Чрез нейното вгъване, вътреклетъчно разрастване и структурно ус¬ложняване се оформили мембранните органе¬ли. Това усложняване на клетъчната структура е допринесло за разнообразяване и специа¬лизиране на клетъчните функции, характерно за еукариотните клетки.
Обособяването на органели позволява на клетката да осъществява едновремен¬но много несъвместими една с друга хи¬мични реакции, а клетъчните процеси и функции - да се регулират и съгласуват.
При зараждането на живата материя пър¬вите клетки са се обособили от околната вод¬на среда по същия начин - чрез изолиране с мембрана. Именно възникването на мембран¬ната структура е позволило преди 3,5 милиар¬да години на нашата Земя да се появят първи¬те живи клетки.
Благодарение на дейността на общите структури (ядро, плазмена мембрана, ендоплазмена мрежа, комплекс на Голджи, митохондрии, рибозоми, лизозоми и др.) във всички клетки протичат жизненоважни за тях процеси като синтеза на белтъци, използване на енергията на хранителните вещества, пренасяне на молекули и йони през мембраната и др. Специализираните структури (реснички, камшичета, микровласинки, синапси и др.) и свързаните с тях функции позволяват всеки вид клетки да изпълнява и специлизирана роля, която обслужва целия организъм.