Аз пък, не че по принцип ме е страх, обаче всичките ми кошмари още от съвсем малка са с асансьори...кой къде какво аз все засядам в асансьор и много ме е страх. А пък в действителност изобщо няма такова нещо..абе не съм съвсем наред с психиката

Защото имам работа...Ама ти следиш ли ме, Циндил-Пиндил, кога ставам? Леле...

Имах страх от високото, ама с помощта на един мост се излекувах. Сега може би ме е страх от неща, на които не мога да повлияя.

"Страх ме е когато нямам сили да летя..."

Д. Воев

Това наистина е хубав страх... Аз като поет мога да кажа,че ме е страх и когато нямам муза, и мислите ми не са в състояние да измислят нещо качествено...

Страх ме е от злото , от хорската агресия ,която някой път трябва да понасям , от пияни , от луди...

Ми аз се страхувам от мечки и за това не ходя из гората

То няма много мечки напоследък. На мен гората ми харесва и обичам да ходя там!

Химера, при мен страхът идва ако дълго време нямам идея за нищо творческо...Тогава си казвам " Абе, какво става с мене ?!?"

Винтерсорг, не си единствен!
Мен от мечки не ме е страх толкова много. Ще се правя на кротка пък тя ако иска да ме разкъса.... Аз в гората не ходя,заради кърлежите и змиите. Гледах един филм с един женски кърлеж- товя нещо ако ви влезе в тялото- то така се раздува и се пълни с кръв, че си нямате и на предтсва колко голямо става. А ако снесе във вас- леле ужас... Бррр - Това е хиляди пъти по гадно от кръвожадно животно! Поне,ако ще става нещо в тялото ми трябва да знам, какво е... Аааа... хич не искам ... НО съм се примирила с акарите под ноктите ми, знам че всички ги имаме

Доста хубави работи могат да стават вътре в теб (ох, напоследък само за секс мисля )

хихихиххи " Не си ми спешен, ръцете знаят как " ( Има такава песен в нашия поп-фолк)

Аз се страхувам от много обикновени неща като змиите, пожарите, бедствията, болестите и т.н. Но най-много ме е страх да не изневеря някога на своите принципи и мечти

абе хора как може да ви е страх от змии!на мен това са ми любимите същества!
но имам фобия от малки затворени пространства като асансьори!казвам ви до десетия етаж пеша съм се качвала!
луда работа!ма тва съм си аз!то не случайно ме пратиха да уча на 4ти км

Kато доста се позамислих установих,че всъщност ме е адски страх от самият страх.Т.е. да не би да реши да се прояви,от какво ще е следващият път и т.н.,защото май нямам фиксирана фобия.Страховете ми се раждат и горките умират твърде бързо,защото се старая да ги елиминирам.Появи ли се и ...ФРАС В една книга за самоанализата четох,че е добре да се изправяме срещу страховете си тогава,когато сме най-малко подготвени ,защото самият процес на подготовка задълбочава страха.Така че-старая се...

хмм,я да видим,страх ме е да не разочаровам хората,които разчитат на мен и ми вярват, страх ме е и да не изгубя тези,които обичам...страх ме е и да не остана сама.. колкото и да ми е трудно да го призная , страх ме е от всичко непознато..много станаха страховете ми..