Разгром от истински класен съперник (тоест от мен) на камък-ножица-хартия.

Може и други награди да получиш, ако ми окажеш повече от очакваната минимална съпротива.

Хм, слаба памет демонстрирате, Властелине! Или не сте в състояние да разсъждавате трезво от страх?

Може ли и аз...:

1. Вярваш ли в нещо толкова силно, че да си готов да жертваш всичко?
2. Целта оправдава ли средставата?
3. Винаги ли се раздаваш за другите или понякога мислиш и за себе си?


П.С.: 4. В Япония има ли къде да си тренираш вратарските умения?

Кое ти направи най-добро впечатление,стъпвайки на японски терен.А кое най-лошо? Харесват ли ти японките? Открит народ ли са японците,как ги почуства? Говори ли се за Котоошу? А за Илиян Стоянов? Харесва ли ти базата,хранителните навици на местните жители? Опиши с 3 думи Япония? А сега България?

То така се почва.

А имаше ли вече земетресение?

Начинът им на живот е странен. Аз много им се възхищавам на упоритостта и способността им да работят нон стоп, но не искам да ставам нещо подобно.

Източната философия е нещо приказно, изпълнено със скромност, самовглъбяване и съзерцание - храмовете и парковете им са толкова красиви... Киото властва!

Тази част от японската култура ми харесва. За щастие имаме и един особено забавен сенсее с разни традиционни хобита като айкидо и песни от периода Едо, който ни занимава с тях в часовете по граматика.

Колкото до Ийстърлинги, Саутрони, Корсари и прочие диваци, с които ми вадеше душата през ушните канали, Георг, да знаеш, че никога няма да ти ги простя!!!




Ама може разбира се

1. Вярвам в доста неща толкова силно, че да съм готов да се жертвам - приятелството и обичта са едни от тях. Като цяло съм жертваща се натура. Хъхъхъ

2. Да. Амин.

3. Всъщност обикновено мисля за себе си, а понякога се жертвам за другите

п.с. 4. Имам една много хубава снимка с новия си вратарски екип, ама сега не мога да я кача... В университета няма футболен отбор тази година, но аз вече съм част от отбора на едни японци, които играят в разни аматьорски турнири и ме къртят от тренировки по 3-4 часа. Няма да забравя как се пази вратата, а и Архиепископите не съм ги забравил

Малко ти редактирах поста, за да има прегледност
и така...

1.Невероятният ред и чистота навсякъде.
2. Пълчищата народ - просто безумна свръхпопулация - и клаустрофобичните сгради.
3. Не. И слуховете за красотата им са силно преувеличени.
4. Те са един от най-прикритите и двулични народи. Всичко е е прикрито зад формули - от учтиви по-учтиви - но е изключено да се разбере от раз какво мисли нихонджинът.
5. Котоошу е невероятно популярен. Само башмайсторът на сумото - Асашорю - може да се мери с него. Коловати в Осака специално никой не го знае.
6. Базата на този университет е една от по-скромните по японските стандарти, но има абсолютно всичко необходимо, освен това е на прекрасно място. А и съм си сам в стая Хранителните навици намирам за отблъскващи, защото не ям морска храна. Но всички ми казват, че ще проям. Я пък да видим!!
7. красива, подредена, напреднала
8. любима, тъжна, Родопи




Имаше едно. В Осака беше съвсем слабо, но някъде ги беше пораздрусало.

1.Наистина ли си твърде решен да прекараш там следващите 5 год ?
2.Мислиш ли че си заслужава ?
3.Ще имаш ли по-голяма възможност за реализация после ?
4.Ще ти помогне ли обучението там да успееш в живота и какво за теб представлява да си успял ?

Успех,Властелине!...

Ей, само аз мога да го наричам така ПЪК!

Не знам, именно в тази малка роля си проличава къде е учило за актьор момчето

1. Да. Това е най-добрият вариант.
2. Твърдо.
3. Много е вероятно и аз се надявам да е така. Иначе защо ми е да ходя на другия край на света...
4. Ще помогне все някак. Имам 5 години да разбера как точно.
Да съм успял значи да мога да ходя всяко лято до Шотландия, без това да означава ипотеки и заеми.

Доомо аригатоо гозаймашита.




Това е такава неоспорима истина, че дори аз сам себе си не наричам така, защото е прерогатив само на Принцесата