Мисля тук да пишем за най-готиния град в България!
Така успешно можем да дразним Явор и комплексите му!

И кой трябва да е този град? Само не ми казвай, че си личи от заглавието! Комплексите на Яворчо не са по-големи отколкото на всеки от нас и най-добре ще проличат като тръгне да завършва...

Ода във възхвала на София
Софийо, Софийо, Софийо,
Софийо, Софийо, Софийо,
Софийо, Софийо, Софийо,
Софийо, наша здравей!

Софийо, Софийо, Софийо,
Софийо, Софийо, Софийо,
Софийо, Софийо, Софийо,
Софийо, наша хей!
София, къде другаде!, 7 май 2007 г. Joker

Айде стига не е било за конкретна столица на конкретната държава - България.
А пък явно вие сте с по-големите комплекси, защото още в заглавното мнение посочвате основна цел на темата - дразненето на явор...



П.П. Илияне, помниш ли това:

Ми ти не се дразни, а ги раздразни тях! Например: Когато дойдох да уча в София, за пръв път разбрах колко прави са всички като казват "дървени шопи"! Дотогава все си мислих, че преувеличават...
Сега ще видиш какво става!

Яворчо, а ти помниш ли това, което Илиян писа:

Богдана Карадочева - София, моя любов
Михаил Белчев - Булевардът

Помня, ама кралице си е друго

А иначе по темата за "възхвалата" на шопите проследете някои от произведенията на Елин Пелин и Йордан Йовков

Евлия Челеби,Турски пътешественик, поет и историк. Придружавал вуйчо си Великия везир Мелек Ахмед паша в дипломатическите му мисии в европейска Турция, Сирия, Египет и Западна Европа. През 1656 г. посетил и Варна.
...Много оживено пристанище е...Климатът е приятен...Жителите обичат сиромасите и са гостоприемни спрямо гостите и странниците...Варненското грозде, ширата и "гюфтерът" са прочути. Има управител на митницата, комендант на крепостта, еничарски сердар, спахийски кехая, одабашия на ризоносците, мюхтесиб и градски субашия...

Виктор Григориевич Тепляков,Руски поет, военен кореспондент в България по време на Руско - турската война от 1828-29 г. В поредица писма до брат си Ал. Тепляков, дава сведения и за град Варна.

Варна, 29 март
...След доста дълго и забавно пътуване накрая пристигнахме във Варненския залив. С възхищение гледах към бреговете, които по тези места са необикновено прелестни. Дивите отвесни скали и цветущата зеленина, бягащите през планините поточета и това гълъбово необятно море съставляват тук очарователна смесица от романтична с нежно буколеческа природа...
Два часа по-късно пред очите ми се откри прекрасна панорама - амфитеатрално разположени бели, доста красиви отдалече домове с червени керемидени покриви, а на хоризонта зеленеещи се възвишения. Над тези очертания се издигаха две или три минарета. В далечината всичко ми се струваше така ново, пъстро и разнообразно, че почти не забелязах как, преплувайки между редиците от закотвени в пристанището търговски съдове, около 12 часа спряхме пред северната врата на Варна. Най напред съзрях около пет-шест перачки и тълпа малчугани, след това неочаквано руска пушка се подаде от своята амбразура...

...Трудно може да се изобрази очароватерната плавност, с която тукашното великолепно слънце изплува иззад криволичещите улици. Постепенно то почервенява и огрява ъглите на пресечките, като съсредоточава цялото злато на жарките си лъчи върху малките площадчета, сред които самотни мраморни чешми обикновено шуртят под сянката на орехи, черници и други дървета. Тук на всяка крачка попадаш на чешми - фронтоните им са изпъстрени с къдрави източни надписи. Смятам за излишно да разказвам колко благодатна е прохладната струя на тези прекрасни водоеми през изтощителните жеги на дългото българско лято. Но ако пренебрегнете това пояснение, от моето описание може и да решите, че Варна е мъртъв, безцветен град. Напротив. Вгледайте се в тази тясна, красива, но безкрайна улица: какъв шум! каква суетня! Ето лавка с помади от изтока, ето друга с уханна халва, с плодове, с разнообразни цариградски лакомства. Там пъстреят копринени изделия от разкошния Стамбул, тук дими кафе в малки сини чашки, поставени в сребърни, подобни на вази чинийки, а недалеч аленее ароматен шербет. Шивашката работилница, лавката на баничаря, фурнаджията със засукани ръкави - всичко това е навън, на открито, улицата, така да се каже, е украсена като с картини от "Хиляда и една нощ". Смесицата от лица и носии представлява не по-малко любопитно зрелище... Що се отнася до маркитантите, на тукашните фирми имате удоволствието да четете не само: Hotel d'Odessa, Hotel de... и проч., но и Martin, cave francaise, Fendrig, magasin de draps et nouveautes etc..., etc... Златно, чудесно изобилие! Тук специално неговата симпатия към кесията по нищо не отстъпва на постоянното привличане на магнитната стрелка от Северния полюс...
...От памтивека знаменитата крепост е била известна с доброто си месторазположение и се е славела като важен търговски център. В това отношение Варна и сега може да се нарече първия крайморски град в България. Тя е транзитен път за стоките, пътуващи от турските провинции и Влахия в Константинопол и обратно... С изключение на Севастополското и Сизополското, местното пристанище се смята за единственото на Черно море. Основният поминък на жителите е снабдяването на Константинопол и околностите му с хранителни продукти. Тук освен няколко магарета и биволи не видях почти никакви други животни...

Говорейки за тукашните строежи, досега не споменах за цитаделата, която се издига близо до северните врати на Варна, защото не исках да отделям от цялостния очерк за откритите от мен паметници на древността онзи от тях, който повече от останалите е пощаден от ръката на безмилостното време и все още се извисява като единствен мавзолей над гроба на древна Одеса. Във всеки случай, като се разхождах из тази стара крепост, вглеждайки се в старинните й очертания, в масивния строеж, неволно се пренасях в онези далечни времена, когато могъщи циклопи съграждали града от откъртени от тях скални масиви. Отделено от пристанището само със стените на сегашната крепост, цитаделата е била до тяхното построяване единствената опора на гръцкия град, била Акрополът на древна Одеса. По стените на малката крепост има останки от мраморни корнизи, от великолепни капители и от различни други елементи на изящната гръцка архитектура. Тъй като желаех да имам образец от тях, наредих да ми извадят едно парче. Нека сегашното длето се потруди над изображението на тези лаврови листа, които едва не се полюшват на древния мрамор...

Очаквайте извори от -1830,1843,1850,1872... сега отивам на Ден-ден

Гледай да не ти пусна няколко от варненци около Освобождението, не че са били много такива.....

Геле, браво. Знам че помниш

Иначе въобще не искам да дразня Явор ли било, Чвора ли било. Само искам да подкрепя името на темата. Толкова от мене.

Съвсем наскоро почнах да осъзнавам колко си харесвам града. Преди 3-4 години бях на абсолютно противоположно мнение, любимия ми град беше Пловдив... Но, с напредъка на годините осъзнах, че там ми е просто... тясно
Къде другаде имаш толкова много разнобразие, ако ти се дояде шкембе чорба в 03 сутринта? Къде другаде можеш да си в центъра на събитията, да гледаш да кажем европейското по щанги, а 30 минути по-късно да си на хижа на Витоша и да гледаш залеза откъм Пернишко?
Не ми стига изразните средства просто, но ми схващате идеята.
Пловдив, Кюстендил, Благоевград (откъде имам повече впечатления) са хубави градове, но само за посещение, за екскурзия... за мен разбира се, аз лично не се виждам как ще се побера там за повече от седмица-две.
Сега, сещайки се че Явор е от Варна, ще споделя мнението на една позната, която срещнах по време на пролетните курсове в СУ, та тя му е съгражданка. Каза ми, че адски много не и се тръгва за родния й град, как няма търпение да дойде в София. Варна й е била.. една и съща, малка за нейните възможности/мечти. Естествено, има го и другия полюс, друга позната, с която бяхме на курса по руски нямаше търпение да се прибере, че даже и си замина 2 дена по рано за родните места.
Та много хора, много мнения.

Попринцип е по-добре да се включиш с коментари за Пловдив, защото все пак е бил най-големият български град за доста дълъг период от време

Тъй като в другата дискусия нещо тръгнахме по следите на езика, ми се иска да кажа моето отношение към София. Аз !!!ОБОЖАВАМ!!! София. Обичам шума, обичам забързания живот, защото колкото по-бързо тече животът, толкова по-бързо започваш да мислиш и ти. Просто темпото те кара да ставаш по-добър и по-добър. Просто конкуренцията те кара да развиеш максимума на своите възможности. Живяла съм и в град с 20 000 хиляди души и в такъв с около 60 000, но там някакси животът тече по-бавно. Някакси няма какво да те провокира и имаш чувството, че никога няма да разбереш до къде ти стигат възможностите - какъв потенциал имаш. Иначе по произход съм граовче, а първите седем години са ми минали като влахче, но София си ми е в сърцето.

Ами и аз съм съгласен с това, но работата е там, че хората ме преценяват като ограничен и комплексар, щом избирам спокойствието и топлата атмосфера пред по-голямото разнообразие и центъра на събитията. Там е проблемът

Няма сми! Щом дори и ти го признаваш... Всъщност харесвам Варна наравно със София и съжалявам, че повече ходя по южното Черноморие, особено Китен и Несебър.... Ех, морето....