"Много як белег имаш..."

Къде е тоя белег, аз що не съм го виждал?

Щото не съм ти го показала... или щото не си гледал както трябва...

любимият ми е "хубава блузка.. ще стои добре на килима в стаята ми" ама тва аз съм го казвал, а не на мен

иначе една приятелка от квартала ми беше изръсила "ти си егаси негатива!" - лятото бях с тен, косата ми беше изсветляла до сламено русо и съм със светли очи.. явно много се е впечатлила

Вчера получих този - адски забавен и ще го напиша на английски, защото звучи по-автентично


You are so handsome that I actually didn't noticed you shaved today

Веднъж едно гадже ми каза 'Ти си като наркотик'... Много комлименти и все хубави съм получавала, но този бие рекордите... много готино ми стана като го чух това

А иначе един от най-хубавите комплименти беше когато мама ми каза 'Такъв човек си станала, че безумно се гордея с теб'

И аз наскоро получих един хубав, който много ме зарадва, защото е от мъжа до мен - "Обичам брюнетката в теб, когато разговаряме и блондинката в теб, когато .... "

"...играем на шах"?

именно !

От кого това?

Иначе аз ценя еднакво всички комплименти, когато са искрени /т.е. когато искрено желаеш да накараш някого да се усмихне /, дори и да не са истинни /т.е. констатираният факт да не отговаря напълно на истината /! Просто това, че някой е пожелал да те накара да се почувстваш приятно, е нещо, на което трябва да се отдаде заслужено уважение!

От една колежка-румънка в класа по японска история, където известният с нищожните си познания по английски Нагаи сенсее ме обяви за тотемо джоозу, и колегите молят Нико сан да им обяснява нещата след часа. Ке ке ке

Абе не знам дали е най-хубавия, но е последния, който чух и много дражко ми стана.

От единия от техниците: АУууууу колежке колко сте елегантна днес Тва в комбинация с изражението ми много ме зарадва

Не че си беше точно комплимен, но пък е забавно:

Вчера, привчер, отивам аз да си търся една книжка на Славейков, с ясната идея, че съм я виждала там, и не знайно защо на мнение, че всички трябва да я знаят тая книга, а именно "Остатъкът от деня" на Ишигуро. Та почаках аз около 15 мин да ми я потърсят в един склад, и да ми кажат че в крайна сметка я нямат,...продължих с нещастна физиономия, в този момент един чичко, опаковащ книжките и прибиращ щанда си ме попита:
-" Какво търсите ? "
-" Остатъкът от деня ", отговарям аз.
след продължително оглеждане човека каза:
-" В коя кръчма да седнем ? "

Това брат ми го споделя по мой адрес, сладко ...

mi az ne moga da se oplacha kato si imam edna takava pocvijna enciklopediq
neam zabelejki
osobeno kato se pribere ot sofiq mi e absoliutno polezna
pokrai neq i az shte stana edna po malka enciklopediika

Днес един колега заяви, че съм имала "неприятния навик да влизам под кожата на хората"! Много мило ми стана!