Страхотно е!!!

На мен много ми харесаха моментите, когато умираха. Тогава за тях се отваряха вратите и се чуваше страшна македонска музика! Една тежка, жалостна, решителна... Все едно земята се прекланя пред тези мъже. Македония приема синовете си. Когато Орцето (Асен Блатечки) застана към светлината такава сила струеше от него!
Хареса ми и още една реплика на лелята:
"И пак за Македония! А, бе който хване да коли, да граби, да беси секи се за Македония го прави. А, бе не и ли стигна толкоз кръв на тая Македония, бе?!!!"