Все пак, това се случва веднъж в живота. Пък и един път можеш да похарчиш пари за подготовка, нали няма всеки ден да си купуваш рокли и др.?

Мога да кажа само,че балът ми ( миналата година ) беше най-невероятното чувство което ми се е случвало. Всичко беше някак си блестящо, красиво.
Търсенето на рокля, всичките проби, отчаяните ми сълзи,че няма МОЯТА рокля, пробите, всичко беше някак си странно още преди самия бал.
А на него............на него беше приказка. Грейналите усмивки, гордите кавалери с които сме прекарали 5 години от живота си, прегръдките, целувките, танците.......сълзите.
Всичко за мен беше ИСТИНСКО!
В този ден аз се чувствах принцеса, така се чувстваха и моите съученици.Поне един ден през живота ни бяхме ......различни.
И при нас се зараждаха мисли от рода на "защо да има бал", но се замислихме и стигнахме до извода,че може да се омъжим сто пъти........може всичките тези пъти да бъдат хубави, бляскави. НО бала........ е само ВЕДНЪЖ в живота! И този път трябва да се изживее.
С класа ми и сега сме истински приятели, виждаме се, забавляваме се редовно, и знам че същите тези с които миналата година пяхме ..... един неразделен клас ........ са хората на които мога да разчитам, на които вярвам, и които са ми доказали това в продължение на цели 5 години. На този ваш бал......... е добре да си го кажите....че се обичате!
Ако мога да върна миг от живота ми, това ще е 22.05.2006 година....... !!!!!!!!!!

...просто нямам думи.Ей за тва не щЪ да уча в СУ, защото според мен там учат съвсем друг тип хора,които се различават от моите разбирания и представа за яко изживяване където и да било...

Пич, че тя е измислена отдавна.

Бизнеса си е бизнес и който може да измъкне паричките от джоба на абитурентите, пардон - на майките и бащите им, е симпатяга.

в смисъл? какви са твоите разбирания за "яко изживяване"
просто от любопитство

няма значение...просто не съм нито за този форум, нито за този университет.

именно. ние сме момичета и сме такива.

а това, които го вярва е адски заблуден. нито 1 път през цялото време на приготовленията не съм гледала на нещата като на "състезание". днес сутрината за първи път ми казаха, че щяло да има завист, но съм твърдо несъгласна. преди това дори не се бях замисляла за това

общо взето балът е 1 път в живота и трябва поне да се опитаме да си го направим супер яко аз лично се радвам, че тук се празнува по този начин. по филмите, като ги гледам кви умрели балове имат и ми се реве а за хората, които не одобряват философията на бала - кофти, но все пак вариант

Как само е набъбнала тая тема за 1 ден. Чак се чудя откъде да почна. Мислех да ви отговоря един по един, но постът ще стане много дълъг.
Накратко: МОМИЧЕ СЪМ, дори съм типичното женско клише... какво да направя, че женския тип мислене, що се отнася до баловете, ми е безкрайно далечен? Да бъда принцеса? Мама и тате да ме видят в рокля? Явно на цялото ми семейство нещо не ни е в ред.
Абитуриентският бал... признам, не знам какви са традициите, откъде е тръгнал и защо се нарича така. Че е веднъж в живота, няма спор. Че трябва да си го направим приятен – също! Че е върхът на егоизма?... Броени месеци преди да се отделим (и то, не напълно) от мама и тате ги караме най-нагло да теглят заем, че да можем ние, веднъж в живота, да се позабавляваме супер яко. Не, спирам, защото май тъпча на едно място...
Просто ми се искаше да споделя, че не разбирам тенденцията напоследък баловете да се правят по този начин. В интерес на истината, бях толкова отвратена, че миналата година не отидох на бала си. Всички ми казваха, „ще съ-жа-ля-вааааааааш”... моля?! Че това е едно от най-разумните решения в живота ми!
А аз... исках да отида, някъде. Исках да се събера с учителите и със съучениците (В ТОЗИ РЕД!), някъде. Но не по този начин. Исках нещо истинско. Неофициално. Интимно. Задушевно. Искрено. Не пред камери. Не нагласени. Не пияни.
На предната страница беше предложено, вместо бал да се ходи на екскурзия в чужбина. Това ми се вписва в представите, мдам...
Явно наистина проблемът е в мен. И с това темата се изчерпва...
P.S.: Поздравления на Бетон за мнението! Ако може и goshko да обясни защо прави генерални обобщения за форума и Университета...

По какво се различават от останалите студенти?

Бала е повод да се напиеш с непознати

Нямаш идея КОЛКО си прав

нямахте ли екскурзия след бала, обикновено хората ходят на море и други такива.

Все пак на бала може и да не е толкова кичозно колкото го описвате (всъщност в софия не знам дали може, както и да е) няколко снимки с класа за спомен, вечеря в ресторанта, разговори, музика и после вече, който иска продължава да си се забавлява както му харесва (всичко на всичко не повече от 3-4 часа), а това че приготовленията отнемат доста средства, както се каза вече си е в сферата на бизнеса, като вземе впредвид и това, че за повечето това е първия път, в който наистина те са центъра на вниманието, логично е да искат да се покажат по-различни, незабравими и т.н.

Човече, на моя бал седим и си пием почти целия клас, което беше УБЕР смешно щото ака не беше събитието никога и по 2-3 някой от нас нямаше да си кажат. Задръжките обаче паднаха в БИАД, когато салфетките полетяха и по масите се качиха хора. Умрях от смях.

Както и да е по темата - всеки кляс си решава за него си зависи от хората. Но или всички или никои. Тия отцепнишките истории, когато имаш пълната възможност понамирисват много остро и зразнат неимовернно останалите щото са си един вид "Аз Съм Над Вас"

Радвам се, че има и хора, които също си задават въпроса "Защо аджеба е всичко това?" Принципно идеята на бала е за събитие, с което да се (само)изпратят завършващите дадено училище. Нали знаете ... символиката на пътя и т.н. Да си изкараш приятно с хората, с които буквално си живял 4 (5) години и с които не се знае колко често ще се виждаш вече. Да кажеш "довиждане" на хората, които са те учили през тея 4 (5) години. А в какво са се превърнали абитуриентските балове вече е друг въпрос ... Какво общо има, обаче, приятното изкарване с дрехите за по 1000 лв., месеците диети и др. процедурки, наемането на скъпите коли и т.н. ? Не знам, но на мен за да си изкарам добре ми трябват само няколко приятели и малко музика. Моят клас, почти всички искахме да се отделим от "общия" бал, но накрая решихме да останем ( преди всичко от уважение към останалите ) и след това си съжалявахме малко ... ( а някои и много). Но ... все пак всеки сам избира заблудите си, тъй че никой не можем да виним.