Митологията е сбор от мъдрости и истини - в нея няма новости, няма развитие - но има космогония, макар и статична - в нея няма бъдеще - има само митични постулати - така както и истините са статични - особено силно очарование предизвиква стремежа към естествености наивност и непринуденост на древните със тяхната богата фантазия пренесена в реалния живот - това е тяхната митология и хората са живяли чудесно- защото са изпращаливсички свои пориви, търсения, мъки и душевни терзания към своята фантазия, която е могла само да ги украси, не да ги загрози - с други думи древните не са се срамували от своите желания, пориви, нагони и постъпки- дори за нас модерните хора да са срамни и престъпни - а са ги обвивали в мантията на митичното и фантазийното - те са правили много по рано това, което Фройд ни учи от преди 2 века - т.е. те са много по-мъдри от нас във собствения си примитивизъм и можем да си представим колко по-добре са живели от нас - достатъчно е да си представим античния роман Дафнис и Хлоя за да видим вълшебството на човешкото съществувание и живеене. Митологията е десет пъти по-силна и по -ефикасна от учението на Фроййд като ефект върху човешкото битие - тя не е Фройдизъм- тя прилага на яве Фройдизма.
Какъв е извода - не само децата могат да четат митология - ние възрастните имаме повече нужда от нея- понякога тя съдържа много оригинални житейски решения и изходи от всички житейски ситуации - доказателство за това е че тя реализира и освобождава психическото напрежение и неврози на Фройд вече хиляди години - митологията е била психотерапията на древните гърци и други - но стига вече съм ви досаждал - май с това изчерпах темата си - лека нощ.

Атлантида е истината и митът за цивилизацията от средиземноморски тип - цивилизация с добре изградена инфраструктура и от природен тип със природно набавяне на суровини и събирачество- която е има и изведнъж която изчезва- това е страшен ужас в съзнанието на древните гърци -затова те разказват истината за атлантида в иносказателен вид, която ние "съвършените и много умни съвременници" мислим за легенда - а тя е истината наречен остров санторини и изригналия вулкан санторини - за древните островът се е явявал цял континент за мащабите на родното егейско море -и а честите контакти от всякакъв вид са засилвали мистиката около изчезналата земя. Но това което е страшното че ние отново не разбираме поуката от атлантида и поуката от мита за атлантида - не разбираме че всяка една цивилизация я чакат нейните естествени етари - зараждане - развитие - възход и апогей и край - е ние не можем да разберем края- вижда ни се непонятен - разбира се от гледната точка на страничния наблюдател това е естествен процес и завършека е нещо нормално но във мисленето и психологията на никоя цивилизация няма елемента за мислене и осмисляне на края - затова и те загиват, защото не изграждат имунитет спрямо преждавременната си смърт, няма го и в нашата цивилизация - има мислене за всичко - за прогреса за упадъка - но няма мислене как да се предпазим или как да забавим края - И в това е гениалността на гърците - те са мислили за края чрез техния мит и чрез тяхната истина за Атлантида - те са мислили за свая край - за това не са се предавали на персите - нещо като нашия епичен конфликт завършил трагично срещу отоманската империя - но много по-силна и властна - конфликта на персийците с Леонид- предсатевн във филма 300л. това е победата за цялата съвременна цивилизация - така се удърржа културата на цивилизована гърция срещу първия удар на ориенталския варваризъм - победата на термопилите станала емблематична и митична. Това е красотата на Атлантида - че създава нови и жизнени митове - преборва страховете във една цивилизация- тома всъщност е една невидима и дори сега направена провизорна препратка между един природен катаклизъм и един човешки катаклизъм свързани помежду по невидим начин в душата на древния грък а и в моята вероятно - това прави митологията - прави чудеса - кажете ми кое е чудото в нашата цивилизация - кое е нейния имунитет срешу загиването и кое ще ни запази живи - нас и нашата цивилизация - помислете си че изчезваме сами като видове - помислете си за всички мои теми

Ако сте чели романа Дафнис и хлоя ще изпитате такава невероятна тръпка - че можете само за завидите на живота на древните гърци - пълна радост от живота - пълен оптимизъм - пълно безгрижие - цялото време на земята е било тяхно и естествено може да се досетите за какво може да мислят свободните хора

А сега трябва да направим едно отделно разделче за есета, където Аполон спокойно да си словослови...

Някой е прекалил с розовите хапчета

Човека се мисли за мъдър. И е напълно запленен от това си заблуждение. Смешното е, че ако тази негова псевдомъдрост беше съпроводена от известно количество скромност и чувство за мярка, околните също щяха да споделят заблуждението му

Къде са боркините за женско равноправие? Копелето Дафнис с главна буква, а прекрасната Хлоя с малка....
Еее, бива, бива, ама ....