Тъй като виждам, че тук пишат много наши колеги, които са за първа година в университета си позволявам да им дам един чисто приятелски съвет - въпреки че според Оскар Уайлд съветите са най-ненужното нещо на света
Казвам го, защото в известна степен и аз самата страдах от подобна първоначална заблуда Не си мислете, че ще дойде някой преподавател с една фуния и ще започне да ви налива знания в главата или че някой ще ви преследва да си пишете домашните, както "лошите" учителки в училище. Въпросът опира до желание-ако харесваш специалността си и се занимаваш сериозно-ще имаш знания и ще бъдеш доволен от себе си! Никой няма да ви задължава да учите, ако не искате - преподавателите ви дават някаква основа, но нататък вие трябва сами да доизграждате познанията си! За съжаление повечето студенти задават един и същи въпрос на първите лекции - "Лекциите стигат ли за изпита?!"- лекциите съдържат основното, а да ли на вас ви стигат си зависи от амбициите ви

Точно затова си заслужава да се иде на откриването на учебната година във факултета. Поне в нашия на първия учебен ден ни споменаха подобни неща - говориха декана и най-старият професор във ФМИ и то по забавен начин .

Vie ste edni dobri suvetnici na mladite i neorientirani populneniq. 10x za suvetite!

Radvam se, che niakoi podema tazi tema... Prekrasna e kato za otkrivane na uchebnata godina, sudurjatelna i tochna

Zavurshih SU predi desetina godini, a sled tova zaminah za chujbina i tam uchih magistratura (kakto mu vikat sega v Bulgaria) i doktorat. Opitut beshe beztcenen, no predi vsichko ogromno intelektualno udovolstvie. Ne znam kak izdurjah 5 godini na togavashnoto polojenie v SU, kudeto triabvashe da se nazubriat lektziite na suotvetnia profesor niakolko dena predi izpita i suotvetno kaje tochno na izpita... Eventualnoto chetene beshe ot knigi koito si biaha pak uchebnitzi napisani ot sushtite profesori. Dano sega da ne e taka! Mnogo se molia neshtata da sa se promenili, da ima poveche kritichesko chetene i mislene, kakto i poveche PISANE. Razbira se, ne vsichki prepodavateli biaha takiva, imashe fenomenalni koito, vposledstvie razbrah, prepodavaha ne po-zle ot tezi koito imah v chujbina. No za sujalenie biaha mnogo, mnogo malko.

Ta na temata. Ako iskate sledvaneto vi da se razlichava i ot godinite vi v gimnaziata, i ot edno kiliino uchilishte, lektziite v nikakuv sluchai ne bi triabvalo da sa edinstvenoto ot koeto sthe cherpite informatzia za da se obrazovate i za izpita. Tursete dopulnitelno znania, ot preporuchanata ot profesora bibliografia, i druga takava koiato sami moje da namerite - protivorechashti edni na drugi iztochnitzi, nepulni, i s tova dinamichni, zashtoto znanieto taka se izgrajda. Poddurjaite si kartata za universitetskata biblioteka i za Narodnata. Ako sami tursite, shte si izgradite prekrasno chuvstvo za orientir v izbranata nauka i shte stanete naistina profesionalisti. Samo lektziite koito niakoi vi e spusnal otgore - tova mi napomnia tochno na ednoveremeshnata politicheska sistema...

Pozdrav, pojelania za uspeh i ako moga da buda polezna s neshto, pishete!

Напълно съм съгласен с теб Ема! Лекциите и семинарите в Университета са само ориентир и който иска да постигне нещо ще трябва да чете много допълнителни неща и да търси сам!
Иначе положението не се е променило съществено отпреди 10-на години! Казвам го, защото имам впечатления и оттогава - пак се иска зубрене от много преподаватели, а това от което аз най-много побеснявам е когато се толерират хора-зубрачи, които нямат идея от това, което говорят, а пък се прецакват мислещи и разбиращи студенти! Но това ще отмине, защото постепенно се сменя поколението на преподавателите и идват все по-млади преподаватели, въпреки че някои от тях са закостеняли като професорите, които са ги обучавали!

Да и това е страшно

E,ne e to4no taka.Az u4a Evropeistika i naistina po4ti vsi4ki prepodavateli sa mladi i strahotni.Samo edna ot profesorkite e po-vyzrastna i naistina olicetvirqva stariq zakostenql tip profesori,na koito utroto zapo4va s misylta kak da ti vgor4at jivota.No drugite imat syvsem novi razbiraniq i vse o6te ne sa proqvili nqkakvi jelaniq za myst.Dano opravdaqt o4akvaniqta mi.

stone, страшното е, че закостенелите от старото поколение всячески се опитват да запазят позициите си, и при това слагат прът в колелата на младите. Мога да ти дам няколко такива примера от моят факултет, вариращи от продължаване на договора на стар професор за сметка на затваряне на свободно асистентско място (в катедра, където и без това младите хора са вписани в червената им книга) до откровени междуличностни конфликти. Като следствие от тази нихилистична политика, ще дойде време, когато ФзФ ще остане без експертен преподавателски състав. А такъв не се създава за седмица, месец, и дори година. Така че млади идат, да, но само на места.

И аз не мога да разбера причината за подобно поведение-вместо да се радват, че си проявил интерес и си прочел нещо повече те се заяждат, че не си чел само по техния учебник Аз съм имала случай, в който един преподавател ми обясняваше защо имам 5 по следния начин - "Вижте колежката какво е написала-като чета нейната работа-тя си е написала всичко, както си е по лекции" Съжалявам, но нямам такава феноменална памет, за да науча лекции на изуст, а и не виждам смисъл да зубря нещо без да го разбирам
Жалкото е, че доста от младите преподаватели следват "тактиката" на хората, при които са били аспиранти или докторанти-не са малко подобни случаи А тези, които са способни и има какво да научиш от тях заминават в чужбина, защото не им дават възможност да се реализират и те не виждат смисъл да остават тук

Ne znaia kak e v evropeistika naistina, no predi izvestno vreme, moje da e bilo edna dve godini, prochetoh edni eseta online na studenti ot spetzialnostta, mislia che temata beshe svurzana s prusuediniavaneto na Bulgaria ili izobshto razshiriavaneto na saiuza. Chestno kazano ne zabeliazah neshto osobeno v tiah, v smisul neshto koeto da mi kazva che neshtata se promeniat v nachina na obuchenie v SU. Tova go kazvam samo s nai-iskreni chuvstva. Cheteiki esetata ne vidiah umenia za kritichesko mislene, samo shtampi i prazni hvalebstvia poznati mi ot obuchenieto po literatura v gimnaziata edno vreme, a moje bi i sega. Iavno che nishto ne se e promenilo, pone po moi nabliudenia. No shte se radvam ako kolejkata ot evropeistika utochni s kakvo tochno sa strahotni tezi mladi prepodavateli pri neia. Ako e samo s priatelskoto otnoshenie i lipsata na otmustitelnost (a za kakvo otmustitelnost, vsushtnost?) tova e mnogo polojitelno, no v nikakuv sluchai dostatuchno za da se postigne edno dobro obrazovanie. Za men dobroto obrazovanie e: usvoiavane na kritichesko mislene, boravene s raznostranni i protivorechivi iztochnitzi, prilagane na umeniata za mislene kum drugi analogichni situatzii, useshtane za 'mojene', izraziavane, vizia... V online esetata ne vidiah takova neshto, samo prepovtariane na klisheta.

И аз мисля, че положителните качества на преподавателя не са да си пиеш кафето с него, а да научаваш нещо-иначе в пиенето на кафе няма нищо лошо стига да не се превръща в основна цел на висшето образование

Za na4ina na mislene-toi naistina se promenq ako ti pozvoli6 tova.No vse o6te ne moga da kaja sys sigurnost dali ne6tata i prepodavatelite se promenqt,za6toto sega zapo4vame.Pyk i predmetite ne pozvolqvat zasega nqkakvo unikalno tvor4esko mislene.No za prepodavatelite imah predvid pod gotini ne 4e moje6 da pie6 kafe s tqh,a tova 4e sa mladi i gi 4uvstva6 po-blizo do sebe si.Tova osobeno mnogo pomaga pri edin izpit naprimer,nali?

Mila Maria, blagodaria za otgovora. Mladi prepodavateli vinagi e imalo, taka che edva li e beleg za niakakva reforma. Nali segashnite 'stari' niakoga da bili mladi, ne sa stanali prepodavateli na stari godini. Tova za men ne e beleg za strahotnost, vsushtnost na men nai-mnogo mi dopadaha i nai-mnogo sum nauchila ot prepodavateli v SU koito po sluchainost biaha na sredna vuzrast, okolo 40te ili rannite 50. Drugo imam predvid govoreiki za nachina na obuchenie, a ne tochno za tova dali se chuvstva chovek komfortno ili pod zaplaha na izpita.

Sigurna sum, che predmetite, tochno vuv vashtata spetzialnost pozvoliavat mnogo tvorchesko mislene. Niamam predvid 'vduhnovenie' i 'proizvolnost', a svobodno mislene, kritichesko mislene (to si e termin, critical thinking). Prosto chovek triabva malko da pouchi navun za da se ubedi v razlikata. Bih preporuchala na vseki koito ima vuzmojnost da pouchi malko navun, i spetzialno v USA. Makar i evropeistika, ima dosta kakvo da se nauchi - v nachina na mislene i izsledvane, v metodologiata, v ambitziata, v kreativnostta v prilojenieto. Dori ako vi se otdade vuzmojnost, vzemete edin leten kurs v amerikanskia universitet v Blagoevgrad, shte e dostatuchno. V mnogo evropeiski strani mislia che vse oshte sistemata na universitetskoto obrazovanie pochiva na zubreneto i zauchavaneto na opredelen material, spetzialno Italia e taka, doniakude Ispania, zatova po lipsa na pogled vurhu ostanalite strani ne moga da preporucham nishto konkretno v Evropa. Moje bi niakoi drug bi mogul da se izkaje po tova.

ne znam,men lichno pri po-vuzrastnite prepodavateli me pritesnqva tova,che veche vsi4ko sa vidqli.prez tqh sa minali tolkova mnogo studenti-kakvi li ne,che nishto ne moje da gi uplashi.vsi4ko e do bolka otraboteno,vseki vupros si ima gotov otgovor,vsqka situaciq si ima reshenie.prosto chuvstvam,che studentite veche ne sa im interesni,a sa prosto nqkakva auditoriq.puk togava na men sushto ne mi e interesno.

tva gornoto az go pisah