Аз точно излязох и пуснаха сирените. Нямаше резултат. Даже хората ни гледаха със сестра ми, защо сме спряли

Не че няма смисъл в спирането, но героите ще се зарадват повече, ако продължим делото им, отколкото да спираме в тяхна чест.

Аз също спрях! Но не знам защо ми се стори, че тази година сирените бяха по-тихи от миналата, например...

Моето виждане ,че хората след време ще престанат изобщо да намират сили и да пускат сирение .Една година няма колите да спират ,следващата хората и по следващата и сирените... И накрая можеи празника да се забрави и уважението и ...

Аз си ги тача героите и от дете винаги спирам. Сега си бях на терасата, но тя не гледа към улицата и не знам кой е спрял, но ние в нашето семейство уважаваме и спираме...

Бяха по-тихи. Помислих, че е аларма на кола. (или трябва сирените да се пренастроят, защото населението масово си слага нова алуминиева и ПВЦ дограма !)

Всички спряха, нямаше мизерници около мен, които да ме вбесят тая година.

Най-много ме кефят майки, които спират с децата си и им обясняват защо трябва. Хубаво е.

Това с фанатизирането го кажи на онези,
които 5 пъти на ден си блъскат главите в земята


Нека спираме, за да ги уважим, но нека като не сме спряли, да правим това,
което те правиха. Май цялото изречение е смешно. Нито се спира, нито се действа.

Напротив! Правят се и двете, но действието е по-важното! Спирайте на този празник, но в останалото време действително правете нещо за България. Не забравяйте, че спирането на улицата е много малка част от това, което един патриот прави. Не се втелявайте в жеста да застанеш на улицата за 1 минута! Другото е истински важното, както беше написал Циндил. Спирането на улицата е само прелюдия.
Пиша това, защото ми е писнало от псевдопатриоти, които спират по улиците на такъв празник, носят цветя по паметниците, а пред приятелите си говорят колко за нищо не ставаме. Не визирам никого от форума, а само напомням да се пазим от театралното "патриотство". Нека не отдаваме почит на героите само от кумова срама. Само напомням, не обвинявам никого от тази тема.

Както и да е. Да не разваляме празника със спорове. Да си припомним делото на героите и НАШЕТО място в него.

На работа всички станахме прави, макар че аз от право положение продължих да цъкам по компютъра, че нямаше как...