Мислиш го, защото не познаваш баба ми.

О, Циндиле, имали сме ги и още как. До средата на века българското село все още е извор на такива добродетели, които са били винаги част от нашата национална идентичност. Не е само Елин Пелин, който ги описва. Прочети Чудомир ("да видиш какво чудо е")
Сега е различно. Може би отминалата соц. епоха пречупи нещо в българското село, намесвайки се грубо в най-съкровеното за селянина - неговата земя. А може би последвалата след промените липса на каквато и да е идея за развитие на селото го довършиха. Сега селянинът е злобен, завистлив, саможив... Е, има и места, където още можем да срещнем очарователния стар морал на отминали епохи, миризмата на печена погача и боб в гърне за морния пътник...

Мислиш ли, че нещо може да промени хората да не са толкова злобни, завистливи и саможиви, както ги определяш?

И др. въпр. - Според теб защо студентите в СУ не протестират срещу множеството малки простотии, които се вършат, и не си настояват на правата? Защо хората се примиряват с нещата, вместо да искат да променят средата си?

Нямам отговор на този въпрос първия...

За втория също нямам конкретен, но гледай сега, Уиниян (ако така се произнася, сори, че не ти знам заглавието), липсата на протести, колкото и парадоксално да е, е заради общия интерес...Когато нещо има за вършене, което ще е от полза за всички, но и изисква общи усилия, си казваме "Ааааааа, нееее,сакъъън, Пешо ше държи плакати, аз ще правя сапунени мехурчета пред МС цял ден!? Найн, битте!"
Ако е нещо само за нашата гаванка, много усърдно си работим за каузата, т'фа си е така. Просто всички тия лозунги да направим света по-добър, да си върнем Сомалия на българите, да ги накараме да ни чуят и "Ние сме умни, ние можем!" много лесно потъват в лайната на "Чакай аз да си оправа мене, брат ми и жената, па ония да си трошат канчетата!" Пък вънка нек' си вали, мене си ми е добре, както казват врачани...

Оф, хващаш ме непосредствено след изпита по народопсихология, където писах 20 страници за българския характер, та ше зема да млъкна че до утре мога да си пиша...Мани..

1. Кажете кога и къде? Много съм зает напоследък но може и да измислим некфа идея...примерно

2. За хумора...ми не знам, тъй като не пия, може да е от хлеба...
А обективизъм за пръв път някой ми казва, че притежавам! Всички вечно ми натякват колко пристрастен и субективен съм...Верно ли?

3. Деца... Ама не винаги. Некой път ми иде да ги зашамаря с теслата
А да ме грабне...Труден въпрос. Ако питаш пчеличката, ще ти каже: сергии със стари книги. Мога да вися с часове и да ги ровя, особено ако има антикварни неща от преди 1944 г.

4. Сам съм, най-много двама да има още. Другите още не подозират колко култово е това движение. Пуканки за всички! Да си върнем Германия на българите!

Хайде, толкова от мен. След час отлитам пак за София и за днес ми стига интернета. Казвам ви чао и приключваме с размислите и страстите. До скоро!

Аз пак съм на последния влак, не е нарочно, не ме бийте!
Та, ако успееш, Жоро, ето още няколко въпроса

1. Съдбата на кой литературен /може и филмов, ако искаш / герой би искал да преживееш? А кой чувстваш най-близо до себе си като душевност?
2. Помниш ли първия си стих? И ако не е нахално, може ли да го споделиш с нас?
3. Умира ли надеждата? Кога, ако да? И какво я възражда от пепелта, ако не?
4. От какво трябва да се страхува човечеството като цяло?
5. Най-трудният, но и неизбежен компромис? /личен опит или принципно виждане- както прецениш /
6. Откъде е любовта към Германия?

Danke!

Ейх, добре, имаш късмет, щото тази сутрин не е много напечено в офиса

1. Може би на някой от героите на Ремарк, които се изправят лице в лице с войната в най-страшната й форма (Е, все пак ако може да оцелея и да си похапвам от време на време между престрелките, ще съм доволен). Ама само за малко, разбира се. Просто винаги съм искал да надникна назад в историята и да видя какво е по време на световна война..когато светът гори в пламъци... Никого не чувствам близък като душевност - още няма писател, който да е създал толкова шизофреничен герой, че да се асоциирам с него.

2. Първият ми стих...да, бил съм някъде втори-трети клас. Беше от един куплет:
"Пролет мила и добра,
тя донесе ни на всички радост и цветя.
И градини, и ливади - всичко се раззеленя,
тя е толкова добра-тя развесели света"

3. Надеждата е като Жоро - не умира! И ние, българите, го знаем най-добре. Дори когато всичко изглежда загубено, намираме сили да се вдигнем и винаги се озъртаме за мъничкото зрънце надежда, за слабата светлина в тунела.

4. От Джордж Буш, от продължаващото въоръжаване на световните сили, от замърсяването и от липсата на достоен наследник на Кърт Кобейн...

5. I am a bear of a very little brain and long words bother me..., както казва Мечо Пух. Сложен въпрос. Компромис - най-трудния направих наскоро със себе си, лишавайки се от свободното си време и някои други възможности, за да се впусна в професионална реализация.

6. Не бих го нарекъл любов. По-скоро някакъв интерес. Кефи ме немският език, немската история, митология. Немците са адски странен народ - интересно ми е тяхното постоянно лашкане в крайности и заемането на централно място в най-големите световни конфликти...