Ако обичаш някого наистина, дори мисълта за друг те отвръщава
В случая не може да се говори за повече от увлечение.
smeshko написа:
Никога не съм казвал , че след като изневеряваме , очакваме някой да ни уважава.. просто казах че всички го правим
което за мен е истината
а иначе дали съм обичал или не .. мисля че и сам мога да го разбера
И просто не съм подръжник на тезата , че мога да изкарам с един човек 30 години бил той и правилният ... въпреки че повярвай ми с бившата ми приятелка ходихме 2.5 години и наистина обичах
Първо, вече стана очевадно, че не всички го правят,
и второ, всеки втори твърди, че е обичал, но от всичките ми познати, само двама се обичат наистина и те ще се женят през юни. При всички останали е въпрос на самовнушение. А познавам много. Искат да обичат и като им е кеф с някого си внушават, че го обичат. Но не това е любовта. Любовта не е да се тръшкаш, че искаш да бъдеш с някого. Любовта е тогава, когато осъзнаеш, че той би бил по-щастлив с друг, сам да го тикнеш в ръцете му. Да си до него, когато има нужда от теб, но да не искаш нищо то него. Любовта е да ревеш, цял следобед да ревеш, защото някой проявява внимание към теб и това ти е приятно. Но в същото време, другият, когото си обичал толкова време, въпреки, че не сте били заедно, е свикнал да бъдеш до него, да бъдеш само негова, въпреки, че си му просто другарче и никога не си бил повече и едва ли ще бъдеш. Но те е страх, толкова много, до ужас те е страх да не го нараниш, да не му причиниш и най-малкия дискомфорт. Защото си го обичал. Настина си го обичал. Не си бил с него, но си го обичал. И това той да се чувства добре, е по -важно за теб от това ти да се чувстваш добре. И си готов да се откажеш от всичко и се налага да те убеждават, да спорят с теб, да ти се накарат хубаво, за да те убедят, че е време да помислиш за себе си. И това е когато си го обичал, в минало време, когато е в сегашно е още по-силно. Това е любов. Останалото са глупости.
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
