bubble написа:
b_estranged, дай пример (цитат), в който яворов казва:"искам хармония" или "не искам да страдам"...
за къде е яворов без страданието ?! нали то е смисъл на целия му живот... ако го загуби и ако постигне хармония вече няма да се опитва да търси познанието... просто ми се вижда много нелогично.
Яворов търси смисъла, ако го намери, то значи е постигнал хармонията (например "Нирвана"), НО той не го намира. Знае, че е вътре в Аза, но "сърце ми вечно ще мълчи"("Сфинкс"). И той "вечно дири". Ако страданието е смисъл на живота му, то той няма какво да дири: страданието е непрекъснат спътник в търсенията му. Колкото и да търси, ще открива винаги страданието. Цялото стихотворение "Аз страдам" доказва това. Т.е. страданието не е смисъл, а характеристика на живота. Хармонията се оказва непостижима за него, не може да открие смисъла и за това мисли, че ще бъде "следата му пепел из тъмен безкрай"("Две души"). И стига до прозрението че страданието охарактеризира живота, но не защото го иска, а защото животът е обреченост на зло ("вечно зло ги носи", "Градушка"). Животът е маска на смъртта("Маска"). А цялата му любовна лирика се люшка между хармоничният образ на любимата, когото Азът копнее и е изградил в съзнанието си и невъзможността за постигане на хармония в реалния свят("уви, през сън", "Благовещение"), защото чистотата на любимата ще бъде обгрешена ("страсти и неволи/ ще хвърлят утре върху тях/ булото на срам и грях", "Две хубави очи"). А за точен цитат в който казва "искам хармония" и "не искам да страдам"
...кого преследвам, аз нареждах: "Млад -
на младост зноя не усетих. С ласка
край мене, о живот благоухан,
защо не спреш? Сразително желан...
("Маска")
Аз лично така възприемам Яворов...Въобще това е дълъг спор, bubble, хубаво е да има различни гледни точки, щото иначе съвсем ще се унифицираме, тъй да се каже:) с най-добри чувства:)