Седя, пия айрян и се чудя каква по-различна тема да пусна, да разведрим раздела от "оле притеснена съм, не съ ми въвели данните правилно, дека да звъним?" и "според мен, заради положението на Алфа Кентавър спрямо Андромеда, на изпита по ***** ще се падне *****, щото е годишнина от еди кво си и щото в другите университети се паднало такова и такова минали години".

На всяка цена ли искате да станете студенти? Ако да кажем сте се засилили към правото от бая време, а ви приемат една българска филология, ще запишете ли? Ако не сте от София, държите ли да "избягате" от родния си град? Защо? А родителите ви, те държат ли да сте _студент(ка)_ на хартия, независимо от специалността?

Да отговоря аз първи - не държа да стана студент жив или мъртъв, защото ако не ме приемат това, което искам най-много, не искам да си казвам "ами ако бях влязъл това преди години, какъв щеше да ми е животът сега?", когато завърша. Все пак животът не свършва, ако на 6ти август под желаната специалност намеря някой си Драган Петков Рачков, а не своето име.
От друга страна, положението при родителското тяло е друго - искат просто да съм "студент", защото тъй трябвало. Обичам да споря, но не и да се карам, затова и подадох документи в разни места, които са ми крайно антипатични като социален потенциал - УНСС, НБУ... Трябвало да съм студент, не разбрах защо наистина, но тъй.

Дано съм успял да събера малко по-малко мислите си и да успеете да ме разберете, какво ви питам

На мен нашите не ми дават зор да ставам студент, всичко е моя инициатива. Даже като седна да уча, ми викат да си почина, да не уча толкова и т.н. А бащата казва: "Е няма ли да те мързи още 5 години да учиш... ". За частни уроци стотинка не са ми дали, всичко от банички съм събирал .
И според мен е по-добре така, отколкото да ми дават зор непременно да ставам студент
Искам да вляза във ФМИ, "компютърна специалност" (Бетон, да не съм те чул ). Както казах моя си е инициативата, искам да уча това, защото просто ми е интересно и бих го учил с удоволствие.
Пък ако не ме приемат- Hello, TU!

Идеална е темата 10x. Ами нашите са ме оставили аз да решавам какво и къде ще уча... Само да не се завра в някой университет незаконен, без акредитация и тем подобни Иначе ще кандидатствам само в Софийски университети - УНСС, СУ и НБУ Надявам се в НБУ да влезна по първо желание, че да ми е нещо като 2-ри вариант. Иначе аз държа да съм студент, че не искам да си губя цяла година, а и втора такава няма да издържа сигурно Мързелче съм си по принцип. Т'ва е от мен засега. Късмет на всички!

Ами то добре изтърваш година, ама дали ще влезеш пък догодина... пак мъки пак притеснения, незнам, заслужава ли си?

Бай дъ Уей - някой знае ли как стоят нещата с прехвърлянията от една в друга специалност?

Определено не държа на всяка цена да стана студент.Не ми се учи някаква специалност, която въобще не ме интересува и в която не виждам никаква реализация.

Точно по тази причина не съм подавал документи и кандидатствал по други университети освен СУ.Аз съм поредния, който държи да учи право, а СУ е най-доброто място за това.

От една страна това доста улеснява цялото кандидатстване, защото не се готвиш за изискванията на някви глупави уни-та, а се съсредоточаваш в/у един.
Но пък от друга страна си е нож с две остриета, залагаш всичко на един или два изпита.

Мисля че отмина времето, когато хората записваха виШО, само за да могат да кажат, че имат такова.Вече всеки е вишист, важното е какъв специалист си

Аз исках да съм студентка на всяка цена,да уча в УНСС дори и някоя забутана специалност понеже все ми дрънкаше баща ми, че трябва да се реализирам, но най-накрая осъзнах колко ми е антипатично У.... Бях си взела и документите дори,попълних си ЕГН и реших че не си струва(не ми е там мястото).По-добре да си уча нещо, което ще ми стане любима професия,а не да стана калпав счетоводител.И така подадох документи само в СУ.

Shamana напълно те подкрепям и се съгласявам с теб. Наистина преди беше времето и повечето баби, дядовци и някои родители са си останали със старите си разбирания на тема висше образование. За тях е важно да учиш висше, да имаш образование, пък има ли бъдеще т'ва нещо и можеш ли да се реализираш из нашата мила родина това нямаше значение. Сега времената са други, има адски мн вишисти, който работят по пазари всяк'ви такива. Та то зат'ва последно време нашумя термина преквалификация, хаха

Родителите ми изкараха душата тая година за това учене. Не че толкова съм учила, хващах се само на урока и в училище, не че съм се ограничавала да излизам, не че са ми спирали нета или са ми взимали компа... Но едно постоянно, нон-стоп мрънкане на главата, което психически ми действаше изключително отрицателно. И те са от ония изкривен тип, които смятат, че ученето е най-най-най-важното. Иначе не държат да съм студентка тази година на всяка цена, не са ме карали да подавам някъде другаде документи, не са ми казвали какво да уча. Аз сама си го реших и сама реших да играя хазартно, залагайки на СУ - просто не искам другаде, писах и само специалностите от ФМИ, а дори и да се класирам Приложна Математика, пак бих се замислила дали това си струва да се запише, дори и за година.
Иначе да, аз искам да съм студентка тази година. Всичките ми приятели заминаха или заминават за София. За мен още една година тук би било мъртва година и крачка назад в социалното ми развитие. Но по-добре мъртва година, отколкото нещо, което ще уча 5 години, а после цял живот ще го ям и преглъщам с изкривена муцуна.

И аз съм така. Не ми е фикс идея да стана студент, но го желая. Кандидадствам само в СУ, тъй като просто така реших. Искам да уча журналистика или ВО. Като компромисен вариант сложих Българска фиология, тъй като бала е по-нисък, приема е по-голям, а и за да станеш журналист просто искат да си студент. Бих пробвал и втори път, но в до момента не съм сигурен как ще се развият нещата.
Родителите ми не ме карат да бъдат студент. Само им казах, че искам да ходя на курс в СУ и те го платиха. Всичко друго до преди седмица не го мислеха. Докато не отидох да се запиша и майка ми каза "егати късмета, как така изпита ти е на 13 в петък" Но аз искам, но на на всяка цена да стана студент. Искам, тъй като ще има повече купончета, тъй като като имаш висше ще можеш да си намериш може би по-хубава работа по специалноста, а не нещо което не харесваш.

Първата година като кандидатствах не държах да стана студент на всяка цена, така и така утарвавах казармата.. Не писах "спасителни" специалности с нисък бал, щото така и така нямаше да се запиша да ги уча и така, тази година пак :Р Ама не ми се пропуска още една година, та може и някаква нежелана специалност да почна в краен случай и да се опитам да се прехвърля после. А да, и съм под заплаха от един приятел, че ще ме пребие, ако не вляза и тази година, щото той влагаше някакви надежди в мене и много го разочаровах като не ме приеха...

Вече 2 години кандидатсвам и все не става:) Голямата ми мечта беше да уча журналистика,но се отказах,защото смятам,че винаги можеш да бъдеш журналист ,независимо от това какво си завършил!Сега съм се насочила към други специалности!На 21 съм!Родителите ми не ме "натискат" да уча,просто ще бъдат горди с мен,ако успея!
Всеки родител би се гордял с детето си,защото най-голямата радост за 1 родител е успехът на неговото дете!
Аз съм привърженик на максимата "Следвай мечтите" и знам,че с много усилия и труд, човек винаги постига това ,което иска със сърце рано или късно!
Дали искам да стана студентка на всяка цена?На всяка цена-не! Но ще се боря за тази си мечта,защото е мое право!Дерзайте!
Успех !

Да се включа и аз по темата.....аз,както и наште държа да стана студент на всяка цена....причината е,че ако не съм студент 1 година ше се крия по миши дупки от секви познати и роднини и второ,че прекъснеш ли да учиш и въоще да имаш ангажименти към некво даскало е мноо кофти и доста ше ти е нанагорно и въобще по-добре учи нещо отколкото да бездействаш.....хората за казали:"Залудо работи ,залудо не стой"...тва е от мен сиг мн хора няма да са съгласни но C'est la vie !

За мен също е много важно да стана студентка. Просто не виждам какво ще правя тази 1 год. Не мога просто да седя и да бездействам, а ако почна работа едва ли ще ми е до учене. Родителите ми не са ме притискали нито какво да уча нито къде. Татко все ми казва, да уча там където ще се чувствам най-добре. Кандидатствам в СУ и ЮЗУ и въпреки че и на двамата им се иска да си остана тук, казват, че е по-добре да отида в СУ