Седя, пия айрян и се чудя каква по-различна тема да пусна, да разведрим раздела от "оле притеснена съм, не съ ми въвели данните правилно, дека да звъним?" и "според мен, заради положението на Алфа Кентавър спрямо Андромеда, на изпита по ***** ще се падне *****, щото е годишнина от еди кво си и щото в другите университети се паднало такова и такова минали години".
На всяка цена ли искате да станете студенти? Ако да кажем сте се засилили към правото от бая време, а ви приемат една българска филология, ще запишете ли? Ако не сте от София, държите ли да "избягате" от родния си град? Защо? А родителите ви, те държат ли да сте _студент(ка)_ на хартия, независимо от специалността?
Да отговоря аз първи - не държа да стана студент жив или мъртъв, защото ако не ме приемат това, което искам най-много, не искам да си казвам "ами ако бях влязъл това преди години, какъв щеше да ми е животът сега?", когато завърша. Все пак животът не свършва, ако на 6ти август под желаната специалност намеря някой си Драган Петков Рачков, а не своето име.
От друга страна, положението при родителското тяло е друго - искат просто да съм "студент", защото тъй трябвало. Обичам да споря, но не и да се карам, затова и подадох документи в разни места, които са ми крайно антипатични като социален потенциал - УНСС, НБУ... Трябвало да съм студент, не разбрах защо наистина, но тъй.
Дано съм успял да събера малко по-малко мислите си и да успеете да ме разберете, какво ви питам
