Въпреки че темата вече е почти отминала, не мога да се въздържа да не коментирам въпроса за (не)ученето във ФЖМК.
Първото и основно нещо, което трябва да осъзнае човек, е че това е Университет - тоест академична общност, където правилата на гимназиалното образование не важат. Всеки учи толкова, колкото смята, че му е нужно. Ако си взимаш изпитите и въпреки това не знаеш какво е чело, ок за теб. Но в момента, в който почнеш да работиш, не ти гледат дипломата много-много. Първото нещо, което ме попитаха на интервюто за работата, която работя в момента, не беше "Къде учиш?" (или "Колко ти е успеха?", ако приемем, че това вече е било известно от CV-то ми), а "Можеш ли да ми напишеш прессъобщение?".
Дипломата е лист хартия и нищо повече - да, отваря ти някои вратички в началото, но дали извоюваното местенце в някой лъскав офис ще си остане за теб зависи само и единствено от възможностите ти.
Следователно, добра идея е студентите да не мрънкат за безхаберието във факултета, а да си налягат парцалите, да четат повече книжки и да се стремят да разпитват преподавателите за това, което ги интересува. Смисълът на академичното образование е не в това някой да ти навира насила лъжицата със знания в устата, а в това ти сам да използваш възможностите на университета в съответствие със собствените си нужди.
Често чувам оплаквания от образованието, дори и аз съм изразявала някой (много) от тях. Няма какво да се лъжем, не всичко е розово. Обаче е просто несериозно студентите винаги да обвиняват преподавателите за собствените си неуспехи.
Дерзайте, колеги!
