Хора, завиждам ви за това, че можете да издържате на този начин на живот. Аз все още не мога да си представя, че човекът, когото обичам ще бъде далеч от мен и аз няма да мога да го виждам толкова често, колкото искам. За мен това е безумие, това направо е лудост. Боже! Как сте издържали? Това означава, че вие наистина държите един на друг и за вас няма нищо по-важно на този свят от човека, който е далече, далече... Не зная дали искам да ми се случи ткова нещо или не искам. Не мисля, че бих могла да издържа. Как го правите бе хора?

ами и на мен ми беше странно преди и си мислех, че няма да мога да поддържам такова нещо (и действително ми е гадно, искам си я до мен), но когато ти дойде до главата предпочиташ да е там далеч, отколкото да излезе от живота ти, а малкото мигове заедно са най-голямата наслада...

Да, така е, зная. Вярвам ти, но не мога да разбера кой ви даде тази сила да издържате. Кажете ми, например, как се чуствате вечер, когато излезете с приятели и всички са със своите половинки, а вие сте сами, защото любовта на живота ви е някъде там далеч...?

мечтаем си да е наблизо, така де, мечтаем си го и когато не сме излезли с приятели със половинки, ми на практика мечтаем го постоянно, когато наш'те половинки ги няма...
а най-гтъжното нещо при такава връзка е момента на заминаването...

а най-щастливият на пристигането.Самото заминаване досега никога не ме е разбивало психически - знаела съм,че ще се върна след 2-3 дни,максимум седмица...но след септември ще е мъка Но за сметка на това , щастливият момент си е всеки път наистина шастлив. Да сляза от автобуса, той да ми вземе раницата, да се сгуша в него, да се целунем, да обвия ръце около врата му и да погаля косите му...Не бих го заменила с друго!!!
А относно половинките - ми сдухвам се,ама стискам зъбки.Силата той ми я дава.Ако той е силен, и аз ще съм.

Не зная, може би ще го разбера (т.е. ще повярвам в това, че мога да издържа), когато ми се случи (ако се случи), но на този етап - Възхищавам ви се

Е, да, само че аз преди да се разделя с този човек, бяхме неразделни година и половина, за това време все пак сме се сближили много. Всички ги е страх, че ще се променят, че ще се скарат, че ще срещнат друг, но историята познава всякакви случаи.
Мои познати бяха разделени 5 години. Той в САЩ, тя в България и накрая си се ожениха ... всичко е възможно и няма такова нещо като невъзможна любов, заради някакви си километри.

Звучи чудесно, но за съжаление се случва безкрайно рядко

Абе няма такова животно(поне не за дълго) като връзка от разстояние

аз пък мисля да опитам дали е възможно... не че много го искам, ама - съдба...

Опитай! Нищо не губиш! Пък кой знае може ида спечелиш

Boromir, и коя е щастливката? Да не е някоя бъдеща колежка и настояща форумка, защото ако е така това няма да е любов от разстояние, а от близко

щастливката е... всъщност аз съм щастливецът да сме заедно... еех

Тя е една безкрайно мила дама, но не бъдеща колежка и/или форумджийка (де да беше )...
И ще трябва да се разделим

....