Теб те знаем

[quote="Himera"][quote="STRANGER-F"]Искам да ви питам,приятели.Нещо на мене ли не ми е наред или хората около мене са смахнати........Не пия,не пуша,не се дрогирам,не слушам музика или ако слушам-ще е много рядко.Обичам да съм сама,да мечтая много,е-и да се събирам с приятелки,но много трудно се доверявам на някого.Не ходя на дискотеки,мразя да ходя на кафе,защото се чувствам ограничена......Е-чакам мнението ви-НАРЕД ЛИ СЪМ?И ако ви се струва скучен животът ми-помогнете ми да живея по-пълноценно.....10х [/quote]

Понякога хората се мислят за различни, но коагто открият такива като себе си,разбират,че не е така... Споко, аз почти не излизам от нас, понякога не искамда гледам свта на вън,а като изляза мус е възхищавам. Един вид проявавам лек мазохизъм И аз не пуша, не пия, почти не лъжа, не се дрогирам, понякога забравямд а слушам музика, но все пак слушам,защото ме успокоява. О,аз и кафе не пия. хайде клубчето да го наречете 3 в 1, че до колкото разбрах и Жорко и файър го обичат като мен
Пък ходенето на дискотеки и кафета понякога създава удоволствие. Трябва да знаеш, че не всички, които ходят по такива места са ограничени! Животът ни не може нон стоп да бъде разнообразен и красив, че и пълноценен!
Мен ако питаш,дали си нормална или различна, ще ти отговоря по този начин - всички малко или много сме луди сами по себе си! За един може да сме нормални, но за друг да сме напълно сдухани... Все пак всеки мисли различно... ! Знаеш ли на колко хора съм им странна от форума и то само,защото съм с променливи настроениея! Но пък като гледам им харесва хихихихи! Дори и майка ми понякога мис е чуди на характерът ми! Споко! Нормална си...! Само не се мисли за изключителна и не взимай другите за по-прости от тебе,защото тогава ще продължиш да се питаш,какво ти е,без да забелязваш колко високомерно и надуто изглждаш отстрани... Да, точно така - душата ни придава различни лица на тялото ни! НИе може да не го забелязваме, но това ен означава,че и другите са слепи![/quote]

благодаря ти за мнението:) ценя всяка дума на всеки,който ми е отговорил.Споко-изобщо не съм надута.Даже напротив-свила съм се в черупката си и почти винаги гледам надолу,а не в очите на хората-срам ме е(колкото и странно да звучи)Едни приятелки се опитаха да ме научат как да гледам хората в очите,ама пуста му работа-не става и не става......

[quote="Паган"]А сега се сетих!
Да не би да искаш да угодиш на някое момче?!
НЕДЕЙ!!!Ако е така не си заслужава.Ако е заради момче
няма абсолютно никакъв смисъл.Ако обичаш (как я мразя тая дума)
някой, ти го приемаш такъв, какъвто е![/quote]


Споко-не угаждам на момче-тъпо е да се променяш заради това....

абе-хора....как го правите тоя номер с цитата в бяло????

острани на всеки отговор има цитат като натиснеш става
пробвай

Е, че те хората няма да те изядат,я? Да ен би тогава да имаш някакви комплекси? То или ще едно, или ще е друго... И от какво те е срам? Мислиш,че си недостойна,че си грозна,че хората ще прочетат мислите ти? Споко, не всички четат мисли:)
Може да се притесняваш,че нямаш много приятели и че не те харесват много хора...Ама какво ти пука, кой те харесва и кой не? Важнто е да бъдеш себе си! А за,да станеш по-общителна,което мисля,че се крие зад цялата философия на този разговор, то трябва да започнеш малко или много да се харесваш, да се абстрахираш от факта,че някой ще те упрекне за нещо,което си казала...Аз например говоря тихо,защото не искам много хора да ме чуят ис е опитвамд а изчистя този проблем! Може би,за да успееш да гледаш хората в очите,трябва да излизаш повече,да общува с другите! Не е задължително това да става чрез дискотеки, кафенета... Може да пробваш дори с някоя магазинерка Че и те са хора. Поздравяваш ги и готово... Или пък питаш някой колко е часа. Започва се от дребни неща...,ако това те притеснява...

не мога да разбера какъв е проблема съвсем нормална си си
да не започваме да обсъждаме какви ужасни неща се случват на някои хора...
според мен твоето както и тревогите на много други хора са чиста проба "бели кахъри" и трябва по-скоро да сме доволни, че са ни такива, а не нещо истински сериозно...успокой се нищо ти няма

Определено хората около теб са смахнати. И на мен ми е правило странно впечтление, но най-важното е НЕ ИМ СЕ ПОДАВАЙ!!! Те са покварени; просто защото са адски много ти се струва че на теб нещо не ти е наред.

И за да не си мислиш, че говоря наизуст съм почти 100% като тебе. Само че слушам музика и то класическа и мрази другите неща (дискотеки, пушене, дрога, шумна музика). Когато ходя на кафе, например, ми е адски тъпо, защото айде първите 15 минути се виждаш с приятели, казваш си каквото има, а останалите 3-4 часа те го прекарват в локане на бира! Освен това се кефя на философия и поезия и презирам абсол=тно всичко отвъд 1940г. т.н. и съм на 18 години забележи. А смея да твърдя че не съм аутсайдер - приятелите ми (малко, но от сърце), непрекъснато ме канят на кафета и какво ли не, а и доста ме уважават въпреки 'странностите ми'!

Заключение:
Ти си си 100% наред и си 100% пълноценна (може би ако изключим неслушането на музика , и то много зависи каква!). В никакъв случай не се променяй и не се подавай на peer pressure-а!!!

КЕФИШ!

[quote="Himera"][quote="STRANGER-F"]

благодаря ти за мнението:) ценя всяка дума на всеки,който ми е отговорил.Споко-изобщо не съм надута.Даже напротив-свила съм се в черупката си и почти винаги гледам надолу,а не в очите на хората-срам ме е(колкото и странно да звучи)Едни приятелки се опитаха да ме научат как да гледам хората в очите,ама пуста му работа-не става и не става......[/quote]

Е, че те хората няма да те изядат,я? Да ен би тогава да имаш някакви комплекси? То или ще едно, или ще е друго... И от какво те е срам? Мислиш,че си недостойна,че си грозна,че хората ще прочетат мислите ти? Споко, не всички четат мисли:)
Може да се притесняваш,че нямаш много приятели и че не те харесват много хора...Ама какво ти пука, кой те харесва и кой не? Важнто е да бъдеш себе си! А за,да станеш по-общителна,което мисля,че се крие зад цялата философия на този разговор, то трябва да започнеш малко или много да се харесваш, да се абстрахираш от факта,че някой ще те упрекне за нещо,което си казала...Аз например говоря тихо,защото не искам много хора да ме чуят ис е опитвамд а изчистя този проблем! Може би,за да успееш да гледаш хората в очите,трябва да излизаш повече,да общува с другите! Не е задължително това да става чрез дискотеки, кафенета... Може да пробваш дори с някоя магазинерка Че и те са хора. Поздравяваш ги и готово... Или пък питаш някой колко е часа. Започва се от дребни неща...,ако това те притеснява...[/quote]


знаеш ли-понякога ми се случва да мисля,чв всяка дума ми е грешна.НА тебе случвало ли ти се е?Може би съм малко комплексирана.АААА-забравих да кажа,че гледам сериали като бабичка и търча за тчх като луда....което пък ме отделя от реалния живот.Хей-ще ти кажа един случаи.Реших аз да гледам хората в очите.Както си вървях по тротоара вдигнах поглед и погледнах една жена в очите,при което ми стана така смешно,4е половин километър си се смеех сама.Тези изцъклени очи ме преследваха няколко минути........Права си-имам чувството,че хората ще разчетат мислите ми.СТАВАШ ЗА ПСИХОЛОГ )))))))

[quote="Temporary"][quote="STRANGER-F"]Искам да ви питам,приятели.Нещо на мене ли не ми е наред или хората около мене са смахнати........Не пия,не пуша,не се дрогирам,не слушам музика или ако слушам-ще е много рядко.Обичам да съм сама,да мечтая много,е-и да се събирам с приятелки,но много трудно се доверявам на някого.Не ходя на дискотеки,мразя да ходя на кафе,защото се чувствам ограничена......Е-чакам мнението ви-НАРЕД ЛИ СЪМ?И ако ви се струва скучен животът ми-помогнете ми да живея по-пълноценно.....10х [/quote]

Определено хората около теб са смахнати. И на мен ми е правило странно впечтление, но най-важното е НЕ ИМ СЕ ПОДАВАЙ!!! Те са покварени; просто защото са адски много ти се струва че на теб нещо не ти е наред.

И за да не си мислиш, че говоря наизуст съм почти 100% като тебе. Само че слушам музика и то класическа и мрази другите неща (дискотеки, пушене, дрога, шумна музика). Когато ходя на кафе, например, ми е адски тъпо, защото айде първите 15 минути се виждаш с приятели, казваш си каквото има, а останалите 3-4 часа те го прекарват в локане на бира! Освен това се кефя на философия и поезия и презирам абсол=тно всичко отвъд 1940г. т.н. и съм на 18 години забележи. А смея да твърдя че не съм аутсайдер - приятелите ми (малко, но от сърце), непрекъснато ме канят на кафета и какво ли не, а и доста ме уважават въпреки 'странностите ми'!

Заключение:
Ти си си 100% наред и си 100% пълноценна (може би ако изключим неслушането на музика , и то много зависи каква!). В никакъв случай не се променяй и не се подавай на peer pressure-а!!![/quote]

Е-знаеш ли,радвам се,че има хора като мене.И аз живея малко старомодно и си падам по старомодни неща-по стари книги,стари филми,стари навици и трдиции,обичаи,мислене.Само някои неща възприемам от живота тук и сега.И ти ли си така?Аз съм така откакто се помня.Философствам мнооооого и изводите ми са странни,но логични:) Като бях на 16(сега съм на 19) даже ме мислеха за 30-годишна в чата.лелеееееее,помислих си,къде и кога всъщност живея?А ти?

по отношение на музиката,виждам,че почти всички ме съветват да слушам.Искам да кажа,че аз просто не изпитвам нужда.Мисля,че тя е като дрога за душата-прекрасна,но пристрастяваща.Дали могат хората да се чувстват така добре и без музика?ДАли могат да останат един месец без нея-дали могат???Дали могат да мечтаят без балада или да тържествуват без електро,да беснеят диво без метал???Опитайте и ще разберете зависими ли сте или не

Хех, стрейнджър, последното мнение ме съсипа. Но да започна отначало - не си различна. Различни хора няма. От дългия и богат житейски опит (ахахахахахаххахахахахах (тука и Лордът доста се засмя ) съм установила,че всеки, жадуващ да бъде различен, е най-вече егоист - сам не разрешава на другите да го разберат, дотолкова е вглъбен в свовто желание да бъде различен. Така че ако не искаш да бъдеш от този тип различни, просто бъди такава, каквато си сега и все ще намериш свои съмишленици - може да са по-малко, но със сигурност ще са хора,които те оценяват.
Второ, е, аз бе музика не мога:) И не дивея само на метъл ,аз по принцип може и тва да слушам, но много рядко някой ще ме види в онази "дива" фаза - в транс, размахваща бившата си много дълга коса. Не мога без музика, не защото съм зависима към нея, не я чувствам като дрога, а защото съм отраснала сред нея и е неделима част от мен. Просто трябва да ми дрънчи, ако е жица, обикновено дори няма значение коя точно група е, аз мога да правя хиляди други неща, докато нея я има. Не е нужно да се слуша съсредоточено, това обикновено го правя, ако групата е нова и следя текста...Та нямам намерение да пробвам да правя каквото и да е без музика,не защото съм пристрастена към нея, а защото без нея би ми било скучничко
Искрено се надявам да не ми се разсърдиш за този пост!

Разбира се ,че може всичко това и без музика(стига да има повод за горепосочените действия)...
Абе то сега като се замисля мога и сам да си говоря,но със събеседник/събеседници е по -добре

хехехехе.Всеки с мнението си Да ви кажа-много сте готини всички от форума.Много е яко,че го открих.Тоест-някои от чата в мирката в канала на су ми каза и ако си спомнях кой-щях да му благодаря сега