Pisobella браво.Ти си една от малкото в този форум,които поставят творчеството над зубренето.Е,аз не съм съгласна,че трябвало да се знаят имената,че било фатално да се обърка цитата,че ако вложиш собствено мнение те отрязват яко!Голяма част от специалностите за които се кандидтства с литература са свързани с творчеството.Може ли ти да ми бъдеш журналист без да умееш да пишеш собствени разсъждения?Или пък да си в рекламата без да имаш творчески решения?Да си психолог без да имаш въображение?Я,стига с тва,че било важно да се спазва това и това и онова.Важно е да се спазват езикови норми,но не и да се съгласяваме с трудовете на други хора!

1- "От този изпит зависят човешки съдби."
2- "Творчеството над зубренето"
3- "Важно е да се спазват езикови норми, но не и да се съгласяваме с трудовете на други хора!"

Май че това би трябвало да са 3те стабилни основи на кандидатстудентските работи , с които някой да се съобразява! Защото, както за 100тен път тук се повтори - интерпретациите могат да бъдат десетки! Защо е нужно да повтаряме "великите умове", след като от нас се изисква да покажем отношение по проблема?

Съгласна съм с теб по много параграфи. Това "на книга" мен не ме топли, аз съм от онези, които искат "щастие за всички даром". Уви, изпитът миналата година не беше първият от серията шамари, които ми зашлеви животът, но болеше най-много. Аз дадох всичко от себе си, пишейки за вярата (писах по цитатите) и резултатът ме смаза.


Аз не искам да се променя форматът на изпита - за мен развиването на тема е най-удачният вариант за проверка не само на познанията, но и на практическите ти умения да изграждаш текст, да следваш аргументите и да ги защитаваш. Проблемът е, че тази идея е изкривена и хубавите оценки се пишат, на онези които възстановяват наизустените, развити, проверени и поправени от знайни и незнайни преподаватели теми. А тези като мен, които си четяхме произведенията, критиката и се опитвахме да научим и разберем, а не да запомним и възстановим, накрая се оказахме ощетени. Да критерии има, но доколко се спазват те? Доколко е важно кандидатът да е усвоил умението да изгражда и тълкува текст, а не запомнянето на литературни и псевдописхологически термини. Разходи се из университета и попитай няколко кандидати дали знаят какво е "анафора", каква е разликата между "алегория" и "алюзия".

За това нека поставим не творчестовто, но ЗНАНИЕТО над зубренето. Нали това е идеята? Или тя се е загубила някъде по опашките?

абе, аз вече нз... дано всички, които са учили и са полагали труд, влязат специалността, която желаят най-много.

Хора, само едно ще ви кажа - неизвестността вече е започнала да ви побърква. След време ще се чудите как сте могли да ги пишете тези фермани. Кое било по-важно... Мислите ли, че аз и който и да е от вас ще видим едно и също зелено, когато гледаме произволно избран зелен пуловер? Мислите ли, че ще сетивата ни ще отчетат един и същ аромат, когато помиришем едно цвете? Затова хората са различни. Затова имат право да дават приоритет на различни неща, когато пишат. А колкото до това каква оценка ще изкарат на изпита - това зависи и от проверителите. Двама от тях също не виждат едно зелено, гарантирам ви. Всичко е шанс.
Айде не се коркайте.

"Пропагандаторите се водят от страха си, а не от убежденията си! А теб те е страх, нали? Страх те е от закона вътре в теб самата. Затова си такава бунтарка. Няма лошо. Продължавай така. На никого не вредиш."

Светуващият - страх ме е... от повторен "провал". Онова, което МИЛА казва, не е нужно да повтарям и аз.
И този страх ражда негативните спомени, превръща емоцииите ми в гневно възмущение.
Законът вътре в мен ли? Не е по-различен от закона на всеки един, който някога си е помечтавал щастие, удовлетвореност, мъничко признание.
Не искам много - искам разбиране и човешко отношение. Но не и безразлично потупване по рамото или съвет - "опитай догодина!" Няма догодина - има тук и сега. Защото след многото "шамари" и разочарования, волята се изхабява, ако няма с какво да я подхраниш. Ако надеждата се е стопила. Защо е изчезнала ли? Защото, както вече казахте - светът никога не е бил справедлив. И едва ли ще бъде.
Провокаторка ли съм? Провокаторка, която скандира за справедливост? Равноправност? И повече човешко отношение към онези, които дават наистина МНОГО от себе си, а в замяна искат само шанс да докажат, че доверието в тях не е било напразно!
Не преча на никого?!? Та как бих могла да преча някому, когато всичко, което казвам, отива на вятъра! Да, безгласните букви не могат да отзвучат ясно в съзнанието на "важните", но поне могат да направят опит да обърнат вниманието им върху себе си. И този опит си заслужава всички усилия.

В една прекрасна българска песен се пее следното:
"Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни....."
И ако Смирненски и Вапцаров вярват в тази илюзия, то така да бъде - по-добре горди фантазьори, отколкото примирени скептици.
Убеждения ли искате? Добре - убедена съм, че от подобен "бунт" има смисъл! Нужен ми е. Елин Пелин оправдавал сюжета си чрез героите. Аз "оправдавам" гнева си чрез това неудовлетворение. И за съжаление наистина никому не преча!

Дано зеленото им подейства успокояващо на тия проверяваши.Само да не гледат червено,че тогава става страшно за нас.Ама верно тая неизвестност ни кара да бръщолевим какви ли не шашкании Ще я видим тая цветна схема вторник-сряда

По принцип не обичам да изваждам думите от контекста им, но тук ми е интересно. В тази връзка може ли да Ви задам един въпрос, г-н Светуващ? Ако не е твърде нахално (макар заяждането съвсем да не е в кръвта ми)? Благодаря.
Доколкото разбирам, Вие не сте кандидат-студент. Поправете ме, ако греша. Тогава - с каква цел обръщате тази дискусия (ако въобще може да й се лепне такъв етикет) в посока къмто анализ на психическите дадености на участващите в нея? Този похват отнася ли се към литературните аргументи?
Това - първо. Второ - нямам намерение да споря, и все пак - за мен самата идея на това да се говори какви са били съкровените вярвания на който и да е от изучаваните автори е, меко казано, отблъскваща. Аз се стремя да пиша върху произведенията, а не върху авторите. Защото авторът е първо личност с биологично (и исторически обусловано, ако щете), право - да бъде това, което е, а после е сборът от всички останали характеристики, които му приписват отдалечени от него във времето и пространството индивиди. Аз не мога да се облягам на неясните представи на някой критик за съкровените желания на този или онзи писател и да смятам, че съм обективна - за мен това е, малко или много, светотатствено.

И при оценяването на работите по математика има много субективизъм, повярвай ми!

Все едно не ме разбрахте... и аз съм минала през това. Докато чаках изпитите, прослушах Liquido, Sabbath и т.н.т. Познато ми е, при това бе неотдавна. Каквото и да става, вече нищо не зависи от вас - свършили сте си работата. Нали знаете: "Боже, дай ми сили да приема нещата, които не мога да променя". Приемете, че ще се гърчите още малко и не се побърквайте. Писанията ви започват да стават леко истерични

Със сигурност ще е гадно, ако за втори път не те приемат в университета. И това е съвсем нормално, тъй като момичето явно има голямо желание, а явно и знания щом не е загубила вяра в себе си, че ще успее.
Обаче ме потресе отговора на Vesuncho, когато Крис каза, че няма лошо в това да се обърне повече внимание на импровизацията. И това да го каже човек, който сигурно има 6-ци в училище и пуска тема, в която заявява, че не може да върже 2 страници на кръст за даден автор.
Другото, което ми направи впечетление е, че Светуващият отлично е запознат с методиката на изпита и с ...........част от проверяващите. Интересни изводи могат да се извлекат от това. И така да защитава хората проверявващите и въобще цялата литературна гилдия в СУ......

не писахте ли достатачно листи на изпита, че сега започнахте романите? или може би тренирате за изпита по журналистика?