Все още се затварят и отварят врати. По случайност някоя дойка или негов приятел може да се намеси,но смятам,че следва Монолог-диалогът на Боромир. Сега съм проектирала да са заеднос дамата на неговото сърце, но това за сега ще остане скрито от форума

Май темата започна да се разводнява съвсем...

добре,спираме

Ама вие май наистина я спряхте

Ако не държахте винагид а кажете нещо след някого,нямаше да се разводни... И за да продължа на някъде... - Боромир, споко мой човек, на всички хора,които сте разделени, приемете разстоянието като изпитание на любовта! Така ще проверите,дали любовта наистина ви е силна! Не винаги е вярно,че "очи,които не се виждат се забравят" или ако е - то е,защото не се виждат много често! А и в днешно време има интернет!

ми ако се обичате толкова много няма да се разделяте...или единия остава при другия или другия заминава с единия не виждам ако някои хора са толкова убедени че трябва да са заедно какво им пречи да са... каквото и да им струва

Мила, я си прочети постовете и тогава вади очичките на другите

Е,признавам-аз обичам да разводнявам, ама не съм единствена ... То да бях само аз...
Щях да казвам още нещо за връзките от разстояние- това,което си го направите вие,никой друг не може да ви го направи. Ако искате да сте с един човек по-дълго,то това си зависи от вас,от нагласата,кяото имате, от внушенеито, от мислите ви и т.н.

Аз преживях подобна дилема миналата година. Приятелят ми го приеха студент в София, а на мен ми остава6е о6те 1година в гимназията. Отначало тои замина, след няколко седмици ми заяви, че искал да се разделим понеже в София започнал мнг да се заглежда по други, а не искал да ме наранява. Почувствах се ужасно!! Но се сьгласих , рабрахме се да си останем приятели, дори в следва6тите дни излизахме като приятели. Тои замина за София и след два дни ми се обади и плаче6е, казва6е че е направил голяма гре6ка и ужасно сьжалява. Сьбрахме се отново. Тои си идва6е почти всяка седмица, а и аз често ходех при него в София, за радост живея в Монтана и пьтуването е само час и половина . Сега и мен ме приеха и отивам при него... Така че, ако двама ду6и дьржьт един на друг и искат да са заедно винаги има начин, важното е желанието!!

Той (Боромир ) не се е покрил, дами, а вчера цял ден до мръкнало беше на разходка с главната героиня на трагедията

Ех, прибрах се толкова изморен и щастлив, че заспах като войник на пост Надявам се да не разочаровам Моргана с не дотам изпипания монолог-диалог, но наистина ще кажа две-три(ста) думи

Тъй, няма по-приятни мигове за мен от тези, прекарани с дамата на сърцето ми, сами в гората, на някоя пейка под някой бор, сами в града сред всички залутани по кой знае какви задачи хора... сами, защото когато сме заедно, няма друго на света освен нас (и може би заради това онзи ден за малко щеше да ни блъсне трамваят ) - никога не съм се чувствал така - това е едно опиянение, едно безкрайно будно сънуване... Аз знам какво мисли тя и тя знае какво вълнува величавия ми ум (хехе ), но всяка дума, която си казваме, е толкова нова и прекрасна - сякаш учим заедно нов език, който сами сме измислили... Това красиво съществуване ще се промени драстично в скоро време, но ние пак ще сме си заедно, пък!! Искам това да е моята съдба и ще се боря за нея... Иначе все едно не ме е имало!

Толкова, май успях да изразя нещичко - пустите му
думи са толкова тромави понякога...

Не е нужно да казваш нищо повече. И това е достатъчно, за да разберем, че си влюбен до уши. Защото такива "тромави" думи може да каже само един истински влюбен човек. Завиждам ти (благородно, разбира се) за чуството, което изпитваш в момента и за това, че явно то е напълно споделено. Браво! Наиситна ви стискам палци е се надявам, че ще успеете да превъзмогнете всички трудности по пътя на спасяване на вашите взаимоотношения.

Боромир, ТИ СИ ЧОВЕКА!

Евала! И браво! (Или май двете значат едно и също О.о).


Кефиш, наистина! Дерзай, братко...и нема отказване!

наистина е прекрасно да има хора като вас, дето да ми дават малко кураж
А пък примерно тъпите ми така наречени приятели само едно си знаят "обречено е, нямате шанс, блабла" - майната им на тях, ама ха!!!



Год блес ю ол, лейдис енд джентълмен!

Няма такова нещо като обречена любов, всичко ще се нареди както го искате ... както и да го искате. Времето и разделите точно са катализатора на чувствата, те ни дават хубави и лоши емоции ... снощи приятеля ми се срещнал и запознал с някаква двойка ... тръгнали в 11 клас, после тя заминала за Германия да учи 5 години и той учил тук, след като завършила се оженили и сега имат детенце на 3 годинки!!!
1 на милярд, ама се случва пък!!!

Beam, това е много обнадеждаваща история-благодарим ти