Спомних си, че преди време разговарях дълго с една позната на тази тема До каква степен характерът на човек определя музикалните му вкусове и обратно - как по-късно любимата музика дооформя вижданията му... Е?

П.П.: Държа непременно в тази тема да се включи и колегата goadelic

Въпросния колега не съм го засичал из форума скоро,та не се знае дали ще се включи...
Ми несъмнено в 80-90% от случайте именно характера определя не само музиката ,но и въобще нещата по които си пада...(но като пада да внимава да не се удари ).останалите 10-20% са в категорията "поддава се на външно влияние"
Знаеш си ме -обичам процентите

Ще се включи, обзалагам се
Що не споделиш някакви наблюдения по въпроса?
Аз съм забелязал, че в голяма част от случаите (1. не става въпрос за клинични случаи и 2. казвам "голяма част", а не "всички" бел. авт.) по-свитите и комплексирани чавета си падат по по-тежки и ангажиращи неща (Mayhem, EyeHateGod, Agoraphobic Nosebleed , Валя Балканска.. хаахахах!! )

Какво значи "ангажиращи" неща...Трябва да седнеш и да слушаш внимателно?!или какво

Ве имах нещо предвид, ама не ми се обяснява сега

Еми хубаво...

И аз смятам, че имат много общо. Или по-точно характерът на човек определя стила музика, който слуша...след което се появява и обратното влияние. Например един неразбран индивид, бунтуващ се вътрешно срещу света като цяло или отделни негови проявления би слушал тежка ( или тежка агресивна, или тежка депресарска- зависи )музика. Която впоследствие задължително ще доразвие вътрешния му свят в съответната посока- ше го убеди, че светът е още по-сдухан, отколкото си е мислил, или ще го доубеди, че той просто е различен и може да се оправя и без да се съобразява със средата. Аз лично се определям като рокаджия-нещо средно между и В този тип музика намирам олицетворението на моя личен бунт, на моята различност.....Мисля че за всеки е така.

Ами, ако характерът определя музикалната ориентация, то тогава аз съм най-безхарактерната личност по кълбото земно!
Слушам адски разнообразна музика- отдавна не се ограничавам в един стил. Имало е времена, когато съм дънил само хеви метъл, само готик, само нирвана...Сега слушам какво ли не...
Но при повечето хора си има и закономерности де. Често зависи от средата, в която израства човек. Има хора, израснали в артистична среда, които слушат класическа музика от много малки и това е тяхната музика. Има и такива, които са от по-простоват произход, родителите им цъкат касетки със сръбска музика или въртят по цял ден Планета...и децата им попиват техния вкус. После обличат зелените панталони с цепка до кръста, прашките лъсват отзад, гримът лъщи на лицето и в такт с чалгата се върти дупето...
Други пък, било то щото бащата слушал навремето пърпъл и цепелин, било щото искат да са по-различни, се ориентират към рок музиката и откриват света на жиците.
Много е относително...всеки си има причини. Аз се запалих в шести-седми клас и оттогава съм слушал какво ли не...от рок нататък... Но винаги Нирвана!!!!!!!!!!!

И вероятно забогатява (а ако е некадърен го бутат в панделата)'щото "жица,жица пълна паница" хахахахахахаха (сори не можах да се сдържа )

Може би не с тези проценти, но съм съгласен, че това са 2-те основни неща, които определят избора на музика. Във всеки стил има нещо хубаво след като съществува, нормално е обаче да не сваляме хаотично песни от различни стилове, за да го открием. Вместо това се доверяваме на хора, които са ни симпатични и слушат даден стил, които са ни обяснили какво харесват във въпросната музика или просто за да се приближим до тях. По принцип слушам "тежка" музика, но наскоро покрай една приятелка започнах от време на време да си пускам Portishead, Emiliana Torrini...неща, които нямат нищо общо с това, което слушам по принцип. Лошо няма, стига да не ставаш позъор и да се пробутваш за "true fan" само, за да се харесаш на някого - нещо, което като че ли най-често се среща при псевдо-блек/дет/готик метълките харесали си някой батко с дълга коса

почти се засегнах на тема "харесала си батко с дълга коса"...ми не ми е батко пък
а сега относно музиката и характера...в известен смисъл Принцеса беше права - музиката може да го дооформи.Тя създава някаква ценностна система, на която дадения човек малко или много подсъзнателно се подчинява, та от там и доизгражда характера.Това,че аз съм избрала да слушам тежка и депресарска музика обаче не значи,че съм си депресарка Напротив, в повечето случаи съм изключително жизнерадостен човек, а страстта към тая музика остана от миналото, от един по-тежък и мрачен период, който преминах именно и благодарение на тая музика, която тогава не ме сдухваше, а ми даваше стимул за живот.

Aз познавам един такъв човек.. Страхотна личност е! И според мен е идеалния пример за това, че музиката която слушаш отразява характера ти и обратно, защото си пада малко традиционалист и някак си правя асоциация между любимите му златни хитове и някои негови принципи, които носят аромата на 80-те и 90-те =) лоллз

Щях да я забравя тази...

Това м/у другото е доста интересна тема

Една от наистина интересните. Жалко, че не буди никакъв интерес