МВР си поръча писатели да го хвалят
www.nabludatel.info

"Иска ми се нелекият труд на служителите на МВР да се оценява по достойнство и обективно, тяхното ежедневие да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани", заяви министърът на вътрешните работи Румен Петков, цитиран от News.bg = >>. Днес МВР сключи сделка със Съюза на българските писатели те да пишат творби, "в които честта и професионализмът не са само думи, а съдба и призвание за хората в полицейски униформи".
---------------------------------------------------------------

КОМЕНТАР: Г-н Петков, иска ми се и на мен да хвалим "нелекия труд на служителите на МВР", но за момента наяве излизат само негативите от работата им. Когато започна да срещам съвестни, приветливи и отдадени на дълга полицаи, обещавам винаги да пиша за тях в блога си. Засега първото надделява. Сделката с писателите да не би да е в отговор на прекалено критичния тон към полицията през последните месеци (години)?

Да помислим малко! А дали проблемът не е в мениджмънта на системата, а не в тези, които пишат за нея?

Мениджмънт ли? (Longanlon) = >>

"Полицаите са хора като всички други и те работят работа като всяка друга - затова като всички други работещи, те се нуждаят от добър мениджмънт, от подходяща мотивация, ясно определяне на целите и резултатите, за да могат да работят добре и качествено така, че обществото да е доволно. Някъде обаче някой бърка…Кой? Къде? Защо?"
-------------------------------------------------------------------

P.S. Като говорим за МВР, един читател ми изпрати това видео = >>. Вижда се "нелекият труд на служителите на МВР" - удар с кубинка по главата на младеж. Кадрите са от побоя при зала Универсиада от концерта Тангра мегарок. Ако някой ми изпрати положително клипче за полицията, ще публикувам и него, не искам да съм субективен...

Читателско писмо


За конкурса “Произведения, вдъхновени от живота и делото на българския служител на реда”


от Любов Руменова Петкова, 17 години, гр. Плевен


За душата на един полицай: елегия с елементи на разсъждение

Старши лейтенант Иванов се надигна тежко от леглото. Часовникът показваше 6 сутринта. До него жена му спеше неспокойно, защото някои от ролките по главата й се бяха развили през нощта и непокорните къдрици я гъделичкаха в носа. Иванов облече униформата си без да пали лампата и се затътри към кухнята. Сложи кафеварката на котлона и уморено запали цигара.

Започваше още един изнурителен ден, в който пак щеше да се пържи в униформата си в 40-градусовата жега. Пак щеше да има протест на миньорите и пак трябваше да бият протестиращите. Този път, обаче, им бяха наредили да го правят “по-дискретно”, както се беше изразил началникът. Пак щеше да има нахални журналисти, дето да се пречкат наоколо с камери, да се самонаритват, а после да изкарват полицаите виновни.

Но дори и те не бяха толкова лоши, колкото ония, новите. Блогъри им викали, нещо пишели в Интернет. Иванов не обичаше интернет, не обичаше нищо, което не беше готвила майка му, за което не беше учил в Симеоново и което не можеше “око да види, ръка да пипне”. Затова тая работа да преследва неизвестни писачи, дето вместо име имат много цифри (което отгоре на всичко им било адреса!!!), най му тежеше. И що им трябваше на тия момчета да се занимават с глупости- Странджа загивала! Че на тях какво им е? Да им намаляват заплатата? Да ги уволняват? За природата били! Че то, ако е за това, и Иванов обичаше природата-от време на време ходеха с колегите да стрелят глигани в планината. Ама откакто двама гръмнаха един турист по грешка, компанията нещо се разтури.

Кафеварката забълбука и Иванов си наля кафе. Запали втора цигара. Замисли се за вчерашната оперативка със завотдела “Полицейска култура и литература”. От Съюза на писателите, рече им той, са подписали споразумение с Министъра да пишат повече книги за достойния бит и душевност на българския полицай. Ама ръководството на съюза признало, че писателите нещо се пънели и трябвало някак да ги мотивират. Да набием един-двама?-с надежда беше предположил Иванов. Не!-беше скочил възмутено завотделът, съвременният български полицай не бие, той твори. Ама как така-твори?! Твори-започвате да пишете разкази за конкурса “За душата на един полицай”. Като видят колко разкази пристигат, писателите ще разберат, че темата вълнува обществото и ще се вдъхновят да пишат за нас! –разпалено обясни куртурчикът. Ааааа, закимаха полицаите. Ама, имаме малък проблем, ние не можем да пишем, айде молба за отпуска, акт, докладна най-много, ама чак пък разказ....

-Ще пишете! Черпете идеи от реалния живот! Ето, ти Иванов, например, какво прави вчера? Амиии, от два дена мотая едни, дето искат да разберат кой им е откраднал колата.

-Ето ти сюжет: полицай връща откраднатата кола на семейство с болно дете, спасява котката им от крушата на съседа и междувременно намира очилата на бабата, загубени преди 3 седмици.

-Ама, опита се да възрази Иванов, не знам дали детето им е болно, а и те още не са дали парите на тия, дето им откраднаха колата!

-Ето това, Иванов, се нарича художествена измислица-фактите от реалността се пречупват през субективния поглед на твореца! Важното е да има чувства, да прозира душата на пишещия! Ти душа имаш ли, бе, Иванов?!

-Ами...

-Ми пиши за душата!

Ех, изпъшка Иванов и загаси цигарата си. Да му пикая във фонтана! Литература! Душа! Хората не разбирали отговорния и достоен труд на полицая! Не разбират, щото малко ги бием, мърмореше си Иванов, докато се опитваше да си прибере корема и да си върже обувките. Затвори тихо вратата на апартамента и натисна копчето на асансьора. Той не работеше от 3 години, но Иванов всяка сутрин натискаше копчето, чакаше няколко минути, заслушан на вратата и едва след като се увереше, че асансьорът наистина няма да дойде, с тежка въздишка поемаше по стълбите към поредния си трудов делник.

А душата му ликуваше, че отново ще изпълни дълга към народа и отечеството си.

Браво на Любов Руменова Петкова!

Хех, това ми хареса. Браво на момичето или който там е автора^^

Нали вече си имат предаване по канал 1 - Акция. Там показват колко добри професионалисти са. Явно не им е достатъчно и ся и патриотични песни ше искат да се пишат и пеят за тях, все едно са освободители. Аз искам да питам нас кой ще ни защитава от тях?

Тази сделка много ми прилича на филмите правени едно време за "възхвала на комунистическия строй". Помните ли ги - с домашните животни, които живеят в къщички, с образцовите домове и т.н. Или иначе казано - пропаганда ....

Каквото МВР-то, такива ни и писателите. А според "дългоссрочния договор" не стана ясно какво ще предложат в замяна милиционерите. Може би няма да санкционират нарушения на обществения ред, ако си член на съюза на писателите.
Примерно спират те за превишена скорост. Още преди старшинката да ти поиска документите, вадиш членска карта от СБП и той отдава чест и заминава.

Между другото търся що годе някое копие на члеска карта на СБП. Ако някой има или е виждал и може да опише нека да ми се обади.Че ми дойде една идейка...