Случвало ли ви се е близък приятел да ви разочарова? Кое е най-лошото нещо, което ви е причинявал ваш приятел и успяхте ли да му простите?

Ами да...най-добрата ми приятелка два пъти се заби с момче,което знаеше че мн харесвам( тоест те бяха две момчета..в интервал 1-2 години)...доста кофти ми стана,ама...карай да върви

Иначе като малка първата ми братовчедка забрави да ме покани на рождения й ден и плаках ужасно много

Мдаа, на два пъти много жестоко са ме наранявали...все най-добрите приятели... Уж ви обединяват някакви принципи, идеи, в които вярвате, а после зад гърба ти правят точно обратното на това, което са ти говорили...И се чувстваш глупак, наивник, че всеки те лъже, а ти се доверяваш...Дълги са историите,но общо казано - все първичното и просташкото у хората надделява, за жалост... както са ми казвали - " в днешно време всеки ще те продаде за 1 лев"...Боже, защо все излизат прави...

Двама от най-добрите ми приятели ме предадоха по най-грозен начин. Мисля, че съм им простил, но не съм забравил. Вече не е същото... Поне не тръгнах да им го връщам.
Мога напълно да простя само на семейството си.

Не, нямало е такива случаи. Малки разочарования - да, но не нарочно, някой да го прави специално за да ме прецака и т.н.

Не с най-добрите ми приятели,но ми се е случвало,да...С хора ,които съм ги мислел за такива които ме уважават и ,че мога да разчитам на тях поне малко...То се оказва накрая,че не заслужавт даже едно "здравей" да им кажеш

Бре, много сте доверчиви
Мене пък ме предадоха всички в един момент...

То не че са го направили нарочно за да ме прецакат,но ме заболя от начина им на мислене. Точно затова не им го връщах, даже и още се виждаме, но вярно - отношението ми към тях не е както преди, не мога да ги погледна по същия начин - и най-лошото е, че това влияе на отношението ми към другите хора, че не допускам хората близо до себе си, и пропускаш може би и хубави моменти от страх да не допуснеш лоши...

Никой ли не иска да бъде по-конкретен? Можете да споделите какво се е случило... освен ако не е нещо наистина лично, де.

Аз се сещам и за едно друго мое голямо разочарование...когато след седми клас влязох в хубаво даскало и изкарах готини оценки,двете ми уж най-добри приятелки почнаха да се държат мн гадно с мен,да не ми се обаждат вече,да си излизат сами и най-лошото,когато все пак излезем заедно да ме унижават и да ме мачкат...и аз нали съм добра душица си трая...
в крайна сметка още по средата на осми клас спрях да контактувам с тях,защото просто не можех повече...после разбрах,че те говорили зад гърба ми как като съм отишла в хубаво училище и съм станала мн надута....
истината е,че те просто ми завидяха...от което адкси ме заболя,защото това ми бяха най-добрите приятелки от I-ви клас..

Но тогава бях млада и зелена...сега вече знам,че от хората всичко може да се очаква

Разочаровали са ме, но с промени в характера или постъпки, които не ме касаят лично, а не с действия в моя вреда.

По-конкретно може, ама въпросът е, че като го обясниш на хора, които не са наясно с вашите отношения звучи тъпо, а пък то си се преживява тежко...Ама добре, например:една от въпросните приятелки се сдружава точно с хора,които заедно ужким ненавиждате, а се оказва, че всъщност е дуднала против тях само защото тя не е имала възможност да стане такава... Появли се подходящата възможност да се "присламчи" към :силните на деня", и не се замисля изобщо какво е говорила преди...

Имало е случай,ама знам ли ги дали четат форумът или не -тай че няма да се обаждам.

Бе аз съм го правил веднъж-дваж без да искам. Просто не е зле понякога да мисля повечко преди да говоря

Еми за жени ставаше дума. Двама приятели, влюбени в едно момиче. Класика.