Ядосвали са ме понякога,но никога не са ме предавали.За годините,които имах с моите приятели се убедих в тяхната лоялност.И аз съм ги ядосвал понякога,но в рамките на нормата.Да живее приятелството!

Нищо сериозно.

Предателството е нещо, което не се прощава, апропо. Никога.

Нямам близък човек, който да не ме е разочаровал, някои дори неведнъж. Като се започне от родителите, та се стигне до приятелите.
Предателството е прекалено силно, засега не се е случвало някой да ме предаде.

Не са ме предавали. Явно много добре подбирам "добрите" си приятели.

Сиентело, чета всеки следващ твой пост и все нови и нови неща откривам.

Иначе по темата: и на мене ми се случи преди около 5-6 години класиката, за която спомена Кастело, но това беше и Е положението.

Абе аз какво да направя като форума се бъгна точно тогава
П.С. Модераторите ако могат да ги изтрият излишните постове, защото аз не мога

Да се изстъпя още веднъж, но е важно да правим разлика между неоправданите наши очаквания и истинското предателство, когато ти е казвано едно нещо, а се прави обратното. Първото си е наш проблем, но другото - не!

В известна степен и ти си прав, но аз съдя по поведението на хората и в крайна сметка май за всеки предателството като вложен смисъл в него може да бъде равносилно на различни неща което от своя страна сега поражда в мене въпроса какво разбираме точно под "предателство", но това е друга тема

Да ти кажа имаш право.Човек понякога си гради грешно впечатление за познатите си и после когато не оправдаят очакванията му се разочарова.А всъщност той си е виновен.

Мииии... да започна с това, че май нямам особено много приятели (и особено пък, приятелки)...

Не са ме предавали. Разочаровали са ме, а това е по-лошо!
Веднъж, ама бях малка и отдавна ми мина
(От случая научих, че е безсмислено да се измъчвам аз заради несъвършенствата на нечия друга (човешка) природа)...

Наранявало ме е отношението на един приятел, и продълава да ме наранява, всъщност. Беше фин и изтънчен, очарователен и интригуващ; но претърпя една странна и досадна трансформация, в следствие на която се превърна в псуващо, безразлично, грубо и нервирано, песимистично същество. Прилагателните станаха объркващо много, спирам. Пък и то.. не е точно предателтво, нали???... Освен че е 'предал' романтичния образ, който имам АЗ за него в СОБСТВЕНОТО си съзнание, той друга вина няма

Истинските приятелства ме плашат. Дълготрайните 'връзки', породени още от детските игри. Добре де, имат си позитивни страни: не губиш време в опознаването на някой; споделенято, интимниченето, казват, безценно било

Но аз си предпочитам новото -да любопитстваш и научаваш, да трупаш впечатления, да оставяш такива Може би затова ми трябва мноооого малко време, за да се доверя на някой; бързо я прескачам тая граница, от непознат на близък

А близките... те не те предават

Много пъти. Все за дребни неща. Не прощавам, отрязвам от раз. Има само две момичета, с които съм запазвала отношения след разочароване...Но определено по-студени отношения от преди. Не знам дали го усещат така...

Има само един човек на когото държа истински и мога да простя, както дребните, така и по-сериозните прегрешения. Никой не е идеален, а ако има такива хора трябва да ги забранят със закон, ако хората около мен бяха непогрешими само бих се чувствала гадно щото аз не съм и със сигурност мога да кажа, че не винаги съм била "най-добрия приятел".
За изграждането на едно приятелство са необходими много грижи и една от тях е да можеш и да прощаваш, хората понякога твърде много се оплитаме в принципни пизиции, а на практика живота е друг и често нещата се свеждат до ситуации, и все пак: като не възлагаш големи надежди за хората няма опасност да се разочароваш - принципна позиция

Нали? Дали?

Напълно принципен може да бъде само страничният наблюдател, е казал някакъв умен човек, не аз...