Desodeset написа:
Имал съм много момичета, още от малък ме харесваха (не се хваля, не го приемайте така). Влюбвал съм се на няколко пъти, но в крайна сметка разбирах, че това е било само едно заблуждение. Досега ако щете вярвайте никога не съм обичал истински и НИКОГА не съм казвал на момиче обичам те. ... Нещата се развиваха така до съвсем скоро.И ето,че изведнъж я намерих. ... за първи път имам чувството,че обичам някого. ... аз още повече хлътнах, а не след дълго тя вече бе моето момиче. Всичко звучи прекрасно, нали? Ама реалност въобще не е толкова розова. Аз я намерих, но съдбата е избрала друг път за моя живот.
Човече, в ето такъв вид (махнах някои неща) първият ти пост в общи линии описва и мен. За съжаление не мога да ти помогна много, защото в моя случай обстоятелствата не ми и даваха кой знае какъв избор. Не съм чел темата с изключение на пърата страница. Не ми се иска да ти го казвам, но обикновено нещата се развиват по третия вариант, който FTF е написал в началото. С времето я преодоляваш, намираш со други. Но в твои и нейни ръце е да не позволите да стане така

Аз по-скоро вярвам не в съдбата, а че ние сами си чертаем пътя. Разбира се появяват се обстоятелства, които не зависят от нас. Но обикновено справянето с тях е по силите на човека. Зависи от силата на чувствата ви, волята и т.н. Ако и кажеш, че я обичаш, нищо няма да загубиш, а ако не, после само можеш да се питаш "Ами ако бях го казал, дали нямаше да се развият по друг начин нещата?" Но ако ще го правиш, го направи преди да е станало късно, защото след определен момент, наистина може да няма смисъл. И имай предвид, че е нужно
наистина да се обичате и двамата, едностранно просто не става, все пак това е игра за двама. И аз съм ходил с по-малко момиче и беше авантюра с по-голям батко. Но имам приятелка, която истински обичаше по-голямото си гадже. Ти би трябвало да знаеш как е с вас.
Та... няма невъзможни неща

(е, в общи линии

)
Каквото и да направиш, успех!