Интересно! Благодаря ти за адреса на страницата, която ми даде! Стихотворенията са хем странни, нетрадиционни, хем красиви. Не че нетрадиционното отрича красотата и обратното, но все пак съм изненадана донякъде. Падам си повече класик в тази област и рядко се впечатлявам от млади творци.
Все пак си позволявам да цитирам едно стихотворение, което на мен адски много ми хареса и си купих книжката. Вярно, по Интернет, но какво пък?
Стихотворението се казва Nevermore, neverwhere и е на Иван Богданов. Самата стихосбирка се казва "Парчета болка".
А ето го и него:
Ще се срещнем никога,
на дата изпаднала от календара.
В час, който часовниците никога не показват.
на място, неотбелязано на картите.
Ще се срещнем с теб,
моя несъществуваща,
никога неродена,
никога не целувана,
невъзможна моя.
Ще говорим за несбъднати неща,
ще вярваме в невъзможни планове.
И само вятърът ще пренася несъществуващи думи.
Никога,
никъде
ще се срещнем с теб,
Никоя.
Просто ми харесва... емоционалността убива, знаеш ли?
Както и да е, вече се поразрових доста за кореистиката и не само. Намерих интересни статии и факти, даже намерих фирма, която организира курсове по корейски с преподаватели от СУ. Начало - 01.09.

Някой заинтересован?
П.С.: Сега някой да не се засегне за младите творци?

Последната фотоизложба, на която бях, беше страхотна. Ако не греша беше за мечтите на младото поколение. Бях изненадана и едновременно с това очарована като почитателка на фотографията.

От друга страна същият ден бях и на изложба по случай 120-годишнината от рождението на Георги Машев и ... какво мога да кажа освен невероятен творец. Не използва никакъв черен цвят в картините си. Факт - това правят само истинските професионалисти и естети.
