Да, има смисъл дори (още повече) когато оценката ви удовлетворява.
Аз си видях работите и по история и по английски. По английски имам 5,09 и ми обясняваше една много мила възрастна професорка. Поздрави ме за резултата и ми обясни, че на този изпит такава оценка означава чудесни знания. Оказа се даже, че тя ми е била втория проверител на есето и се изказа доста ласкаво за това, което съм написала. Много се изкефих на това, което ми каза особено като видях, че на есето от 25 точки имам 21,5.
По история се изкефих по-малко, защото работата ми беше пълна с чавки, което значело, че има пропуски, но обясняващия не можа да обясни на нито едно място какво точно съм пропуснала. Каквото и да предположеше, аз му го показвах къде съм го написала и така си седяхме цели 5 минути.

Аз знаех, че съм пропуснала да спомена 2 неща, но това не обясняваше останалите 20 чавки.

Освен това са ми отнели от оценката, защото описанието ми на кризата от 8 век е прекалено обстойно.

Описанието ми е точно 2 страници, което хич не може да се нарече обстойно, но карай.

Явно ме мога да им схвана мярката за детайлност на хората от СУ.

Все пак съм се преборила за 4,88, което си е признание при положение, че съм се готвила сама и не съм ходила нито на частни уроци, нито съм им ходила на легендарния курс.
Та, хора,
ИМА СМИСЪЛ да си видите работите. Най-малкото, за да видите колко знаете и да не допускате същите грешки на другите изпити. Да не говорим колко добре се отразява на самочувствието една професорска похвала.
