Влюбени ли сте?

Don Horhe

А защо криеш подобно нещо от приятелите си, а споделяш с хора, повечето от които никога не си виждал? Та нали точно за това са приятелите, да споделяш, да ти помагат, да ти дават съвети. Не те упреквам, по-скоро ми стана интересно, защото това е масово явление, не само из форумите, но по различните чатове и тн.

HeyGod

Don Horhe написа:

А защо криеш подобно нещо от приятелите си, а споделяш с хора, повечето от които никога не си виждал? Та нали точно за това са приятелите, да споделяш, да ти помагат, да ти дават съвети. Не те упреквам, по-скоро ми стана интересно, защото това е масово явление, не само из форумите, но по различните чатове и тн.

Не си ли чувал - понякога е по-лесно да споделиш с непознат,отколкото с приятел...
Не го крия от всички,но тези с които съм споделял не са ми помогнали особено,смея да кажа,че хора в чата,които познавам от 1-2 седмици и си излях болката пред тях и ми беше по-полезно.Пред приятелите си сякаш е по-трудно,опитваш се да се държиш,да не изглежда толкова трудно.Да,приятели са,ама пак споделянето с непознат е по-лесно сякаш.

Don Horhe

Да де, има нещо такова. Пред непознати не те боли дали ще се "изложиш", докато пред приятели е по-друго, въпреки, че истинските приятели те приемат такъв, какъвто си. Така поне аз си мисля

HeyGod

Don Horhe написа:

Да де, има нещо такова. Пред непознати не те боли дали ще се "изложиш", докато пред приятели е по-друго, въпреки, че истинските приятели те приемат такъв, какъвто си. Така поне аз си мисля

Именно,някакво такова чувство,че изглеждаш слаб в очите на човек,който те познава.Разбира се,че ще те разберат и няма нищо да ти кажат,обаче онова чувство пак го има.Споделял съм с най-добрият си приятел и с човек от чата.Приятелят ми общо взето ми каза клишираните реплики - карай да върви,животът продължава и т.н.Познатият в чата цялото време ме слушаше и ме подкрепи изцяло.По-приятно ми стана и по-спокойно.