Уктц на 5 стинки те напрайха...

Специалността е по-важна от университета, но за съжаление някои специалности ги има само в един университет в БГ

Kато например ???

Военен профил в Морско
За други не се сещам /освен, може би, военна авиация/

НБУ е университетът, в който има много такива специалности.

Да, така е... не се бях замислил за тази страна на нещата

А пък има някои специалности, които са на ниво само в един университет ... за това замисляли ли сте си

На прима виста се сещам за фармация (само в МУ) и индология (само в СУ) ако не греша разбира се

Май някои не са чували, че има и други медицински университети в България...
За източните езици не съм компетентен

Това положение най-често се случва по силата на нещата и ако изпаднеш в него, честно казано, хич не е приятно.[/quote]

извинения, извинения...ако знаеш какво искаш, ще знаеш и как да го постигнеш, тия "неща" са само извинения да кажеш , че нямаш воля! за себе си ще кажа, че ако не ме бяха приели по по първо или втото желание в СУ, щях да уча в друг университет.

Дам прав си - не знаех, че има магистър-фармацевти и в ПМУ от 2003

Колкото и абсурдно да звучи-в България да загърбиш някоя много желана специалност за друга,за сметка на университета доста често е правилното решение.Днес можеш да учиш МО във Варненския свободен,Югозападния и не знам още къде.Аз като гледам познатите ми,дето тази година влизат в ПУ-то и се кефят,че са влезли макроикономика("бе не знам к'во е тва,ама е елитно")или стопанско управление-е,и к'во?Аз бих предпочел да потърпя една година,ако не ме приемат в някой сериозен(за нашенските стандарти)уни,вместо да се ядосвам после.

Аз избирам СУ.


Но всичко е относително за бъдещата реализация. Сега някои сме още на прага на университета. Други, които също са на прага, но в обратна посока, да пишат по темата. Опитът е най-важен.


Приет съм и във ВТУ същата специалност.

Не съм стояла пред такава дилема.
Избирам специалности в един и същ
обсег, все хуманитарни, които са най
добре застъпени в СУ. Приела съм, че
за тях СУ е най-добрият в БГ, но винаги
съм се ядосвала, че в чужбина има
хиляда пъти по-добри университети и се
чудя защо нашите не черпят опит, а
тъпчем на едно място от сто години.
Не уча навън, защото това не ми е възможно,
имам семейство тук.

Хаха, като го прочета това за волята ми се досира. Воля, хубаво, само дето в живота има още сто фактора, които не зависят от теб и твоята "воля". И да, ти можеш да учиш в друг университет, ама като си представим, че има един-единствен хуманитарен такъв, някои хора нямат много избор, нали?