Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло...

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна - искам мир.



И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, -

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.



И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

РОДНА СТРЯХА (Ран Босилек)

Бяла, спретната къщурка,
с две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Абе уктс ти си за темата любима задача по математика!

Аз съм за навсякъде бе

Тогава сигурно си и за тази тема:

http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?t=7516

Е ти не знаеше ли, че съм ром

Знам бе, затова ти предложих точно тази тема...

Обаче ти си мислиш, че се шегувам

Не.

Ето ме, специално за теб се снимах!

само uktc

Девойката, която ми постла легло

Робърт Бърнс

По пътя ме настигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.

За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през ноща ми даде тя.

Дълбоко и благодарих,
учтиво преклоних чело-
учтиво и се поклоних
с молба да ми даде легло.

Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.

Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.

С възглавницата във ръка
се върна тя при мен за вчас.
Със таз възглавница-така
я взех в прегръдките си аз.

Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
“О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.”

Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С ухайни устни беше таз,
която ми постла легло.

Бе хладен нежния и крак
и кръгла малката и гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навявани в тоя таен кът.

Целувах милото лице,
косите и от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.

И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
“О, ти, опропасти ме ти"-
ми каза моята любов.

Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъгa,
и казах:"Тия две ръце
ще ми постилат отсега.”

Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама до хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.

Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.

предварително sorry че не е на кирилица ама така го намерих и не ми се пише на ново

Sam, kogato si sys sebe si

i s drugite - otnovo si sam.

Raste6 i stava6 vse po-dylboko sam.

Tyrsi6 nqkoi...

Vyrvi6 kym vratata.

Otvarq6 prozoreca.

Vijda6 lice.

Ti4a6 kym nego.

Ti4a6...., no stenata e pred teb.

I nqma nikoi ve4e tam.

I pak si sam.

Sam v praznata si staq.

V samotata na bezvremieto.

S beli prozra4ni steni.

Mogat li da bydat s4upeni?

Da se preminat?

Da dostigne6 nqkoga tova lice?

Za6to puk ne?

To prosto 4aka

da razbie tvorite steni,

bqlata ti krygla staq,

pulna s pustota,

s rani i tyga.

Staq na razbitite me4ti.

Staq na glada.

S izmisleni prozorci.

S narisuvani vrati.

Tam si sam.

Nezavyr6en i prazen.

Luta6 se i bqga6.

Ne moje6 da izleze6.

Tq vinagi e s teb - samotata.

Za6to li ?

Emil En4ev

използвай бутончето където пише OFF под полето където въвеждаш текста. Там след 2 клика ще забележиш че пише PHO

мммм....хубава тема.
ами, има 3-4, ще пиша само парченца.

г-н Гео Милев

Кажи: внезапно да изчезнеш
и да се слееш мигом цял
с шума на уличния празник -
и ти, и твоята печал;
да бъдеш светъл и безличен
сред многоликата тълпа,
да бъдеш шарка от миража
на ярка делнична съдба

едно любимо-Главата ми:

Главата ми -
кървав фенер с разтрошени стъкла,
загубен през вятър и дъжд, и мъгла
в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506
и възкръсвам в Берлин и Париж.
Няма век, няма час - има Днес!
Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,
о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки
сред мрака -
и в мрака
бог сляп ги
събира и мълком повежда към прежния призрак...


и един Димчо

На злото...

На злото в безумния бързей,
пронизван от ледна мъгла,
удавих аз свойте възтързи
и морно отпуснах весла.
Напред ли, назад ли се вгледам,
не виждам, не помня, не знам,
и в немощ пред смисъл неведом,
взор склопвам покрусен и ням.
В тревожна мечта се унасям
и виждам през горестен сплин,
че в някаква светла страна съм
на Бога най-светлия син.

съжалявам, не се сдържах.....който иска да хвърли и един поглед на Иконите спят, Гео Милев бих му поствала всичко тук,толкова го обичам...няма нищо общо с всичко което съм чела