Мила написа:
malkoto, не е така.
Университетът има огромно значение (поне в белите държави). В идеалния случай, репутацията на университетът, който си завършил е основата на репутацията, която ще градиш ти. Когато един университет е реномиран то не е, защото е на 200 години, или защото преподава еди кой си. Реномиран е, защото възпитаниците му са го избрали, след което са положили усилията да го завършат, след което са се доказали в средата и специалността си. Те са дали репутацията си на университета, който се превръща в символ на нещо - на традиции, на възпитание, на успех.
Да, много хора, завършили СУ не успяват в живота. Но в крайна сметка, не може да лежиш на лаврите на едно учебно заведение, трябва да вложиш малко хъс, целеустременост , да покажеш характер. СУ, за разлика от много други университети не ти оставя избор - или се бориш и влизаш в него, или плащаш и влизаш в НБУ, УНСС и БСУ. Това, че са те приели в университета, обаче не означва да си кажеш - "Ми тооо, кой не са го приели той не е завършил, я че си одим по кафета, пък изпитете на септември". Така не става. Никой не очаква от нас да имаме само 6тици в студентските книжки, но нима си мислите, че някой работодател ще ви вземе насериозно, ако завършите с тройки? В такъв случай дано в CV-то ви има впечатляващ профеисонален стаж, и то не като "продавач консултант".
Защото нека си говорим откровено - специалността има огромно значение. Но за нейното качество гарантира университетът, който я предлага.
И аз не можех да го кажа по-добре

евала