като писах воля, имах предвид ,че в живота 90% от това ,което постигаме , е плод само на нашите усилия и 10% на късмета и средата около нас. и според мен Търновския университет също е добър в хуманитарните науки и особено езиците.

koгато кандидатсваш за работа никой не те пита кой университет си завършил а специалността която си завършил а относно прехвърлянето успяват да го направят много малко хора и в повечето случаи ти трябват и пари

malkoto, не е така.

Университетът има огромно значение (поне в белите държави). В идеалния случай, репутацията на университетът, който си завършил е основата на репутацията, която ще градиш ти. Когато един университет е реномиран то не е, защото е на 200 години, или защото преподава еди кой си. Реномиран е, защото възпитаниците му са го избрали, след което са положили усилията да го завършат, след което са се доказали в средата и специалността си. Те са дали репутацията си на университета, който се превръща в символ на нещо - на традиции, на възпитание, на успех.

Да, много хора, завършили СУ не успяват в живота. Но в крайна сметка, не може да лежиш на лаврите на едно учебно заведение, трябва да вложиш малко хъс, целеустременост , да покажеш характер. СУ, за разлика от много други университети не ти оставя избор - или се бориш и влизаш в него, или плащаш и влизаш в НБУ, УНСС и БСУ. Това, че са те приели в университета, обаче не означва да си кажеш - "Ми тооо, кой не са го приели той не е завършил, я че си одим по кафета, пък изпитете на септември". Така не става. Никой не очаква от нас да имаме само 6тици в студентските книжки, но нима си мислите, че някой работодател ще ви вземе насериозно, ако завършите с тройки? В такъв случай дано в CV-то ви има впечатляващ профеисонален стаж, и то не като "продавач консултант".

Защото нека си говорим откровено - специалността има огромно значение. Но за нейното качество гарантира университетът, който я предлага.

И аз не можех да го кажа по-добре евала

евала, че си го изчела цялото. не очаквах, някой да си направи труда

И аз го изчетох, искам 7-ца в студентската книжка,
но не че беше лошо написано или толкова дълго,
а защото пак е силно обобщаващо. Има хора, които
избират съответните "платени" университети, защото
там има специалности чиито имидж е висок и заради
уни-то и заради самата квалификация, там не са само
неудачници, келепирджии и курумпирани субекти.
Изобщо истината не е само бяла или само черна.

За мен е по-важна специалноста,а не университета.Все пак кандидатстваме за да учим нещо ,което искаме.Ако се учи просто ей така не виждам смисъл ,поне аз

Аз си признавам,че след 5 ред ми затъпя...нищо лично естествено

радвам се че така сте се амбицирали за су,но дано да мислите така и след първата година.аз бях приета политология и се отказах след много консултации.по принцип бившият ми клас беше най добрият в цялото училище,само 2-3 момичета ще учат в су и то защото не са приети другаде,не ви завиждам че ще имате такива колежки

Абе и унито е важно ама специалността е най-важна. Не си мислете, че като влезнете нещо си и след 2-та година лесно се прехвърля... успехът трябва да ти е доста над 5.50 (за двете години) и евентуално наново се държат изпити (кандидат-стутентски в зависимост от това с какво се влиза в специалноста, която искаш да ти е 2-ра специалност) ... тва че сте влезнали в СУ не значи че прехвърлянето или 2-ра специалност лесно става

За мое голямо съжаление все още в много случаи връзките по приятелска, роднинска и т.н. линии често са по-важни и от специалността, и от университета

Да, но освен за Мрежови технологии или както там се казваше тази специалност и Визуални изкуства в НБУ, какво друго имаш предвид? Все пак, частните университети в България в голямата си част са създадени като перчаници за пари - ето например любимото ми БСУ, които преди 5 години нямаха акредитации за нито една специалност, даваха ги под съд, а сега разполагат с база, сравнима само с тази на западен университет?

Е, да освен. Няма освен и една специалност да има - ок е.
Много приятели учат в музикантски специалности в НБУ и са
доволни. Това, че тези уни-та печелят много е вярно, но кой
не иска хубава материална база. Освен това те ще се развиват
за добро или за лошо, но държавните с тази политика, която
водят не им се пише нищо хубаво.

И баловете от тази година го доказват.
Работата е там, че частните университети не получават тази база от таксите. Публична тайна е, че голяма част от частните университети в България са перачници за пари. За многото пари, дошли от наркотици, оръжие и други не толкова престижни занимания. Освен това частните университети привличат два типа хора:
-хора с пари, на които не им се занимава с изключително утежненото влизане във държавно ВУЗ
-хора, които не могат да влязат в държавно ВУЗ, защото нямат необходимия минимум познания, но които имат късмет при играта на тото на тестовете.

Според мен държавните университети са по-добри от частните. Материалната база може и да не е идеална, но хората, с които ще учиш са преминали същия път като теб и за да са там, явно покриват определени стандарти. Така се създава равностойна конкуренция, при която хората с познания, хъс, талант и ентусиазъм изпъкват заслужено.
Що се отнася до университета или до специалността, всичко зависи от нас. Нито учебното заведение, нито дисциплината, която изучаваш могат да ти дадат сигурна гаранция за реализация или за удоволствие от това, с което се или ще се занимаваш.
И все пак понякога най-хубавите неща са случайности. Дори и да не си там, където ти се иска, може неволно да откриеш точното си място...